В САЩ продажбата на кафе се увеличава с 20% годишно и в момента представлява 8% от вътрешния пазар на кафе, който възлиза на 18 млрд. долара. При положение че половината от американското население – 150 млн. души – пие напитки на базата на кафето като еспресо, лате и капучино, сегашното състояние на пазара с неговите 24 000+ кафенета се очаква да се разрасне и да надхвърли 50 000 в следващите години. И макар тези цифри да рисуват картина на значителен растеж на най-големия пазар на кафе в света (както и в останалите страни), успехът или провалът на всяко отделно кафене се дължи до голяма степен на уменията на човека на бара, който приготвя кафето – така наречения бариста или барист. (В България се употребяват и двете форми, но като че ли се предпочита „побългарената“ форма „барист“.)
Да се върнем към 1982 г., когато Пол Хофман пръв споменава думата в книгата си Rome, The Sweet Tempestuous Life (Рим, сладкият бурен живот): „Добрият барист може едновременно да наблюдава как кафето се процежда от машината за еспресо в комплект чаши, да налива вермут и ликьор..и да обсъжда жалкото представяне на футболния отбор Лацио“, така че можем да се убедим, че макар да е включвал социален и развлекателен аспект, терминът първоначално не се е отнасял единствено за кафенетата.
Донякъде объркващо е, че нашата дума е директна заемка от италианската дума barista със значение на барман и идва от думата bar, която първоначално италианците заемат от английския език и наставката -ista, обозначаваща определена сфера на умения.
И докато думата barista означава професия и може да се употребява както за мъже, така и за жени, типичният италиански бариста обикновено е мъж. Освен това в италианския език думата се различава по род във формата си за множествено число, като множественото число в мъжки род или в случая на смесена група от мъже и жени баристи е baristi, а формата в женски род – bariste, докато множественото число в английския език е baristas.
Да си бариста е нещо повече от това да налееш кафе в чаша или да натиснеш копчето на машината за „лате с вкус на лешник“. Както пише в статия през 1999 г. в новозеландския вестник The Dominion Post: „Новият бариста преминава през интензивна програма на обучение, която обхваща философията, историята и науката за кафето, както и психологията на обслужването“.
Повечето баристи изучават основните принципи на занаята по време на самия работен процес, а обучението включва и известни познания за самите продукти. Някои от тях обаче посещават специално училище за баристи, за да придобият по-задълбочени познания за професия, която е развила своя собствена култура и дори организира международни състезания.
