Случвало ли ви се е да смятате живота за абсурден? Ако е така, вие не сте първият човек, осенен от такава мрачна перспектива, защото, независимо от това какво подсказва етимологията на думата абсурден, идеята зад нея е част от човешкия живот от зората на човешкото съществуване.
Абсурдът като съществително описва нещо алогично и безсмислено и произлиза от класическата латинска дума absurdus със смисъл на смешно или нелепо. Думата аbsurd се появява в писмена форма в английския език през 1531 г. в труда на Едуард Фокс The determinations of the moste famous and mooste excellent vniuersities of Italy and Fraunce. Съществителното абсурд е употребено в писмена форма в английския език преди прилагателното абсурден и е използвано за описание на музикален дисонанс през 1429 г. в книгата The Mirour of Mans Saluacioune: A Middle English Translation of Speculum Humanae Salvationis.
Думата absurd е навлязла в английския език преди няколко века, но абсурдът като философска концепция съществува още по-рано. През 1942 г. Албер Камю, френският журналист, философ и писател, пропагандира абсурдизма като философска школа чрез книгата си „Митът за Сизиф“. Сизиф е цар, наказан от боговете с тежката задача да търкаля огромен камък по стръмен склон. Когато стига до върха, камъкът се търкулва надолу в подножието и агонизиращото изкачване с камъка трябва да започне отначало – отново и отново, цяла вечност. Наказанието на боговете над Сизиф не се състои в изнорителния труд, а в безполезността на съществуването му. Абсурдизмът се занимава с парадокса на човешкото съществуване – въпреки че ежедневният живот на човека е изпълнен с полезни дейности, в крайна сметка като цяло животът изглежда безсмислен.
Марк Роуландс взима живота на една цикада (вид нощна пеперуда), за да интерпретира този мит в книгата си The philosopher at the end of the universe (Философът в края на вселената) (2003 г.). Цикадата израства под земята за около 17 години, докато успява да изпълзи от почвата и да полети, за да снесе яйца и да умре няколко дни по-късно. Ларвите й се връщат обратно в земята, само за да повторят същия процес, когато пораснат. Когато се вгледаме в живота на цикадата, можем спокойно да го наречем абсурден (двайсетина годишен живот без никаква цел), но ние, хората, не сме в по-добро положение. Запълваме живота си с много повече задачи от цикадата, но в крайна сметка те изглеждат незначителни.
Може би сме късметлии, защото, за разлика от цикадите, сме надарени с достатъчно интелект, за да разберем абсурда на нашата ситуация и да се надсмиваме над нея понякога (тази философска школа е тема на много пиеси, романи и комедии). А може би истинският кошмар е в това, че знаем. За разлика от хората, вероятно цикадата е в мир със света.
