12.02.2015

Акцент / Accent – Дума на деня

Добре е да си признаем, защото на всички ни се е случвало независимо от мястото или ситуацията – запознават ни с чужденец и по някаква неясна причина се чувстваме привлечени от него. Колкото и да се опитваме да си обясним това привличане с помощта на логиката, не стигаме доникъде, докато накрая сме принудени да си признаем, че тайната е в… акцента. Първоначално думата accent идва от латински през френски език: accentus, и означава „тон или мелодия на речта“, превръща се в accent на френски и навлиза в английския език през 14 век.

И макар че думата accent може да изглежда много прозаична, тя има висока стойност за британците, които пътуват през океана. След провеждането на изследване сред 11 000 души от 24 града по целия свят, списание Time Out открива, че британският акцент е най-привлекателен и води сред останалите с голяма преднина. Не само един на всеки четирима души предпочита британския акцент, но и смятания за безспорен език на любовта и водещ до екстаз френски език заема едва пето място. От второ до четвърто място се нареждат американският, ирландският и австралийският акцент — очевидно всички общуващи на английски език притежават някакъв особен чар.

Първата документирана употреба на думата accent е в пиеса от 1596 г., приписвана на Шекспир „Царуването на крал Едуард III“ (The Raigne of Edward III), в която един от героите говори „с епитети и акцент на шотландец“. Макар че думата е спомената и в „Както ви харесва“ на Шекспир, може би най-добре обяснената употреба на думата е от Джоузеф Адисън в The Spectator през 1711 г., където той пише: „Тонът или, както французите го наричат, акцентът на всяка нация в тяхната разговорна реч е напълно различен от този на всеки друг народ… Под тон и акцент нямам предвид начина на произнасяне на всяка отделна дума, а мелодията на цялото изречение.“ Ако се върнем на проучването на акцента, което споменахме в началото, може би най-подходящата употреба на думата е от Ана Мастъртън Бакън, която пише през 1917 г. под псевдонима О. Дъглас в романа The Setons: „Г-н Кристи ви нарече джентълмен, а г-жа Кристи каза, говорейки от свое име, че няма нищо против акцента кокни, той даже й допада!“ Очевидно акцентът има значение, но той не е вездесъщ: въпреки че британският акцент е несъмнен фаворит, а Лондон – безспорната столица на английския език, градът се нарежда едва на шесто място в категорията на най-добрите места за любовна среща, на цели пет места след Париж.