27.06.2017

Ролята на архитектурата за запазването на културната идентичност

Ролята на архитектурата за запазването на културната идентичност
Ролята на архитектурата за запазването на културната идентичност – EVS Translations

Изкуството и науката да се проектират и изграждат сгради или с други думи – архитектурата винаги са възприемани като символ на постиженията на човечеството. Постижения, задвижвани както от майсторството на архитектите, така и от портфейлите на техните покровители. Още от древни времена архитектурата разцъфтява благодарение на покровителството на богатите и властимащите. А тези, които са финансирали работата или изкуството са направлявали и основния проект според собствения си вкус и копнеж за слава. Така архитектурата обединява работата на много именити и безизвестни майстори строители и всеки един от тях е използвал собствения си език, за да предаде съобщението, диктувано от благодетеля. И докато историята е съхранила множество имена, изписани със златни букви, по-често работата на архитектите е това, което има значително влияние върху обществото и културата и се превръща в неотделима част от идентичността не само на градове и държави, а и на цели цивилизации.

И докато в по-голямата си част говоримите езици все още се свързват с определени етнически групи и географски региони, а до преди 100 години – и с конкретни области, които имат и своята особена архитектура, днешните тенденции на урбанизация, пренаселване и индустриален бум тласнаха съвременните концепции към практичното строителство, в резултат на което регионалните архитектури се смесват в един глобално универсален стил на изграждане. Колониализмът започва да узурпира „местната“ архитектура и в средата на 20 век така наречения Международен стил, който се характеризира с равни праволинейни форми, отсъствие на декорация и употреба на стомана и стъкло, се превръща в архитектурния есперанто.

И докато архитектите от последните десетилетия проектираха един свят на небостъргачи, за да посрещнат нуждите на съвременното общество, създавайки един неутрален и функционален стил, често пренебрегвайки историята и културата на града или държавата, където се строи, сегашните тенденции в архитектурата се стремят да се върнат към културната идентичност чрез орнаментиката и играта с формите. И ако формата е езикът на архитектурата, то в такъв случай една от най-обичаните и предизвикателни е извитата форма, чиято мистерия е интерпретирана от архитекти с най-различен културен опит.

А модернизмът, независимо от унифицирания си стил, все пак има своите знаменити примери.

Терминалът на Trans World Airlines на летището Джон Ф. Кенеди, проектиран от изключителния финландски архитект Ееро Сааринен и изпълнен в крайно експресионистичен стил, задава стандартите на модерното пътуване с джетове в Златната ера на пътуването.

Още един съвременен поет на бетона − продуктивният бразилски артист Оскар Нимайер – посвещава работата си на извитата форма като символ на женствеността, а зашеметяващите му здания са се превърнали в част от културното наследство на света от името на Бразилия.

И нека не забравяме „кралицата на извитата форма“, както я нарече The Guardian – Заха Хадид – родената в Багдад артистка и визионер с ирано-британски произход, която стана първата жена, получила наградата Прицкер за архитектура.

Факт е, че всяка творба на архитектурата – от древните храмове до съвременните небостъргачи – предава безброй послания на различни хора през годините, точно както и един роман, една поема или един език.

И тъй като едно скорошно изследване на лингвисти от Колумбийския университет предвижда възможно бъдеще за по-малко от 90% от днешните езици в следващия век, архитектурата всъщност може да изиграе ключова роля за запазването на културната идентичност.