На всички ни се е случвало да опитаме нещо наистина вкусно и да стоим със смръщени вежди в опит да отгатнем какви са съставките му. Независимо от това дали си го мислим само наум, или го изразяваме и на глас, монологът ни общо взето звучи така: „Май долавям вкуса на канела и може би малко индийско орехче…възможно е да има и черен пипер“. И макар наистина да ни се струва, че тези подправки присъстват в храната, която толкова ни е харесала, всъщност никоя от тях не е добавяна към нея.
По всяка вероятност това, което всъщност вкусваме, са изсушените зелени плодчета на подправката Pimenta dioica, известна в английския език като Allspice (бахар). Тя е открита за пръв път от европейците в Ямайка по време на втората експедиция на Христофор Колумб към Новия свят през 1493 г. и първоначално е била кръстена на д-р Диего Алварес Чанка.
Вместо да бъде използвано испанското име на тази странна на вкус подправка, която всъщност е ямайският пипер, е възприето английското наименование, а то произлиза от факта, че вкусовият й профил съдържа букет от разнообразни аромати – предимно на канела, индийско орехче и пипер или, казано по друг начин – all spices (всички подправки), характеристика, която по-късно се оформя в една дума. Първото споменаване на думата в писмения английски език е през 1621 г. в творбата на Робърт Бъртън The Anatomy of Melancholy (Анатомия на меланхолията), където той говори за „Амбра, индийско орехче и all spice (бахар)“.
В началото е било почти невъзможно да се отглежда бахар на други места, освен в Ямайка, заради опита на Испания да държи монопол върху търговията и знанието за култивирането на семената другаде, но когато Англия преустановява властта на Испания над Западните Индии и над тайната за покълването на семената, отглеждането и производството на бахар се разпространяват мигновено.
Днес, освен че все още се произвежда в Ямайка, бахарът се отглежда и на други карибски острови, в Мексико, в Централна Америка, както и в тропически и полутропически райони по света. По отношение на приложенията на подправката мнозина са запознати с разпространената й употреба на добавка към подправката за пастърма, но бахарът се среща и на по-необичайни места като десерти, в къри, в подправки за наденички, в средиземноморската кухня, в кухнята на Близкия изток, както и на такива неочаквани места като чили в стил „Синсинати“, в козметиката (съдържа слабо антимикробно етерично масло), а ако можете да понесете вкуса му – и в бахаровия ликьор, наречен „Пименто драм“.
