Първият патент в САЩ за продукт с вид баркод е издаден през 1952 г. на Бърнард Силвър и Норман Уудланд, които работейки по заявка на собственик на верига магазини за хранителни стоки за лесен начин за поставяне на кодове на продукти − за по-лесно сортиране, определяне на цени и плащане на касата, измислят система от символи, като използват шаблони от линии с различна ширина, за да закодират данни и избрани характеристики на продукта.
Макар понятието баркод да е записано за първи път в друг патент в САЩ, Процесът и апаратурата за представяне и прочитане на арабски числа върху тахографски лист, регистриран през 1964 г., необходимостта от реалното прилагане на баркодовете в сферата на търговията започва в края на 60-те години, когато Националната асоциация на хранителните вериги (NAFC) моли фирма, наречена Logicon, да изготви предложение за система от баркодове за цялата индустрия, която би ускорила процеса, свързан с плащането на касата. И Logicon успява да я предостави, като представя Част 1 и 2 на Универсален идентификационен код за хранителни продукти(UGPIC).
Въз основа на препоръките е формирана Специална комисия за супермаркетите в САЩ за Единен продуктов код на хранителните стоки, а американската фирма Monarch Marking се превръща в първата фирма, която произвежда оборудване за закрепване на баркодове, а британската фирма Plessey Telecommunications – за промишлена употреба през 1970 г.
Последвани от препоръка на Комисията за одобрение на символ UPC – Универсален продуктов код; заедно с ползите му, записани за първи път през 1971 г. в тексаския вестник Amarillo Globe-Times: „Системата за универсален продуктов код ще има ползи в икономически и потребителски план“ и в Bloom’s Productivity in Food Industry от 1972 г.: „Универсалният продуктов код може да предостави поток от информация, който може да подобри съществено целия процес на вземане на решения от ръководството“ и задачата да се определи кодираща система, Универсалният продуктов код (UPC) е възложен на Джордж Лаурер, служител на IBM, и се развива през следващите две години, за да се превърне в световен стандарт.
Първият UPC скенер е монтиран в супермаркет Marsh в Трой, Охайо, а на 26 юни 1974 г. на касата е сканиран първият продукт с баркод – пакетче с 10 дъвки Wrigley’s Juicy Fruit, като се носи слух, че потребителят е взел нарочно пакетчето с дъвки, воден от съмнения, че баркодът може да се отпечата на нещо толкова малко като пакетче дъвки и точно това пакетче Wrigley’s днес е изложено в Смитсъновия национален музей на американската история.
Първоначално UPC е бил предназначен за супермаркетите с голяма номенклатура от хиляди стоки. Масовото въвеждане на лазерните принтери и оптичните четящи системи улесняват въвеждането на UPC оборудване в сферата на търговията на дребно с „Оптично четене, извършвано чрез използване на отпечатани „баркодове“, т.е. като се променят линиите и пространствата, които представят данните в двоична форма“ (Computer science: an instructional manual, 1980).
През следващите години баркодът започва да се появява на все повече продукти, като The Times съобщава през 1982 г., че: „Производителите слагат баркодове на достатъчно стоки, за да направят лазерното сканиране атрактивно търговско предложение“ и 20 години по-късно почти 90% от 500 най-добри фирми в САЩ вече използват баркодовете.
