19.06.2017

Бетон / Concrete

Бетон
Бетон / Concrete – Дума на деня – EVS Translations

Бетонът не съществува сам по себе си, тъй като е строителен материал, направен от човека. Бетонната смес се получава, когато се добави вода към цимент и инертни материали.

Когато се използват фини инертни материали като пясък, крайният резултат е хоросан, а когато се добавят по-едри инертни материали като трошен камък или речен чакъл, се получава бетон.

И макар да съществуват свидетелства, че древните египтяни са използвали бетона като строителен материал около 3000 години пр. Хр., а древните римляни са употребявали една примитивна форма на бетона преди около 2000 години при строителството на мостове, пътища и сгради като Колизея и Пантеона в Рим, едва през 1793 г. технологията за производство на бетон отбелязва значителен напредък, когато британският строителен инженер Джон Смитън, често смятан за „баща на строителното инженерство“, открива метод за производство на хидравличен варовик и използва новия строителен материал при строителството на Едистонския фар през 1759 г. в Корнуол.

Следващата значителна стъпка в развитието на бетона става през 1824 г., когато английският изобретател Джоузеф Аспдин създава портландския цимент, като изпича фино смляна глина и варовик, докато варовикът се калцинира. Аспдин изковава термина Portland cement (портландски цимент), защото бетонът, който се получава, много наподобява портландския камък – камък, използван широко в строителството на остров Портланд на британското крайбрежие.

Естествено, първата употреба на думата в писмена форма е от същата година, в подробностите, вписани в патента на Аспдин: Подобряване на…изкуствен камък…който наричам портландски цимент“.

През 1828 г. за пръв път се използва портландски цимент в строителството на тунел под река Темза и днес портландският цимент все още е основният цимент, използван в производството на бетон.

Терминът concrete идва от латинската дума concretus „кондензиран, втвърден, плътен“ и навлиза в английския език около 14 век с най-общо значение „твърд“. Със значението си на строителен материал е записан за пръв път през 1834 г. в списание London Architecture Magazine: „Създаването на изкуствена основа от бетон (което по-късно се прави на много места), а терминът е използван в разговорна форма около 20 години по-рано, когато в Transactions of the Institute of British Architects (Транзакции на Института на британските архитекти) през 1836 г. пише: Общият термин „бетон“ може би датира от периода, когато употребата му става честа и повсеместна, вероятно преди не повече от 15-20 години.

Първият патент за железобетон (комбиниращ силата на метала и силата на бетона за поемане на голяма тежест) е издаден през 1867 г. от френския градинар Джоузеф Мониер.

През следващите години производството на железобетон се увеличава значително и той много скоро е обявен за икономичен материал, както е посочено и в първата записана употреба на думата през 1902 г. от среща в Института по строително инженерство: Железобетонът е изключително икономичен, когато не се изисква построяването на внушителна сграда.

През следващите десетилетия бетонът намира основно приложение в гражданското строителство, за да се превърне в един от най-използваните и най-здрави строителни материали, но също така и в олицетворение на сива, неприветлива архитектура. Урбанистичният термин concrete jungle (бетонна джунгла) за описание на градска зона, съдържаща сгради с висока плътност и отблъскваща архитектура, става популярен през 50-те години на миналия век.