Сега, когато светът се къпе в олимпийска треска, споменаването на думата butterfly в англоезичния свят едва ли извиква в съзнанието образи на пъстроцветни пеперуди, летящи наоколо, а по-скоро образа на… Майкъл Фелпс.
Атлетът, който държи рекорда на всички времена по брой на златни олимпийски медали, наистина владее плуването в стил бътерфлай, а имайте предвид, че този стил има репутацията, че е много изморителен и труден за овладяване до съвършенство. Много плувци и треньори го считат за най-трудния стил, но и за един от най-ефектните.
Историята на загребването бътерфлай започва през 30-те години на 20 век, когато се развива като стил при плуването бруст и през 1952 г. двата стила – бътерфлай и бруст са вече напълно отделени и имат свои собствени правила. И макар австралиецът Сидни Кавил да се смята за създател на стила бътерфлай, използван за пръв път при една дължина при плуване в стил бруст от американския плувец Хенри Майер при преплуване на 137 метра в едно съчетано състезание през 1933 г., американецът Дейвид Армбрустър е първият треньор по плуване в Университета в Айова, за когото се смята, че е кръстил стила през 1934 г. През следващата година един плувец от университета допринася за развитието на стила чрез добавяне на техниката на делфиновия удар с крака, който по онова време нарушава правилата на Международната асоциация по плуване и на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. само неколцина плувци дръзват да използват загребване с ръцете бътерфлай и удар с крака в стил бруст.
Както пише New York Times, навремето стилът е бил считан за много противоречив: „Плуването при мъжете на 200 метра бруст изглежда доказва, че загребването с ръцете бътерфлай съвсем не е онова, което някои си мислят…“ Следва официално изявление от Олимпийските игри в Берлин 1936 г.: „Плуващите бруст плувци използваха стила бътерфлай, който се оказа провал“. А ето и какво пише Times през 1938 г.: „Ще бъде направено предложение загребването бътерфлай да бъде премахнато от международните състезания“.
Първата поява на стила на плуване в печатна форма с името, вдъхновено от красивото насекомо, съвсем не е била свързана с „полет“ на стила, но точно както за да се превърне в имаго (възрастна пеперуда), ларвата трябва да премине през етапа на какавидата, стилът се преобразява и процъфтява и завоюва място в отделно плувно състезание на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. А на следващата година стилът поставя свой собствен рекорд в Encyclopaedia Britannica: „Бътерфлаят е състезателен плувен стил… При бътерфлай ръцете се придвижват под тялото до нивото на бедрата, а след това се изтласкват над повърхността в кръгово движение“.
При старта и при обръщането на плувеца са разрешени един или повече удари с крака и един удар с ръката под водата, който да го изведе над водата. Допуска се плувецът да е напълно под водата на разстояние, което не надхвърля 15 метра.
Звучи ви объркващо? Излезте над водната повърхност, поемете въздух и наблюдавайте как го прави Фелпс, но дръжте под око и новата звезда – Джоузеф Скулинг.
