Като се има предвид, че латинският е обявен за мъртъв език, наистина е невероятно как един израз, който е на повече от 2000 години, може все още да има толкова силно въздействие и днес.
Афоризмът Карпе дием / Carpe Diem е изкован от римския лирически поет Хораций в Поема 11 в първата книга от неговите „Оди“(23 век пр. Хр.). Поемата е укор към една млада и красива жена, на име Левкония, която се тревожела за бъдещето и я съветва да приеме съдбата си и да се възползва от настоящия момент: „Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави встрани далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб, отлита времето неуловимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.“
Обикновено Карпе дием / Carpe Diem се превежда като „сграбчи мига“, но значението му е много по-нюансирано. Латинската дума carpe се превежда буквално като „откъсни“ и е свързана с брането на плодове (произлиза от гръцката karpos „плод“) и diem (ден), така че Carpe Diem може да се преведе като „откъсни деня, когато е узрял“.
Ние всички сме бродили в мислите си на идилични места ̶ представяли сме си, че сме щастливи и доволни в някакъв бъдещ момент: когато приключим някой работен проект или се пенсионираме, изплатим студентския си заем или ипотеката за жилището, когато децата отраснат, а списъкът продължава…За съжаление мнозина от нас прекарват живота си в нещо като помощно ръководство, редейки пъзел от постижения с надеждата, че щом веднъж всички части се подредят, ще покажат идеалистична картина на щастие и пълно удовлетворение.
Мъдростта на Carpe Diem ни учи да не губим ценно време в надежди за бъдещето, тъй-като то е непредсказуемо, а по-скоро да се възползваме максимално от настоящия момент.
И докато много автори цитират афоризма на Хораций, тъкмо лорд Байрон го въвежда в английския език, в неговите Letters and Journals (Писма и дневници) от 1817 г., публикувани през 1830 г. от Томас Мор: „Аз никога не очаквам ̶ Carpe diem. Миналото поне е сигурно, което е една от причините да се уверя в настоящето“.
В края на 19 век Уолтър Пейтър адаптира философията на Carpe Diem към естетическата теория, пишейки в труда си Conclusion to the Renaissance (1873), че хората трябва да възприемат живота като „вечно движение“ и да го чувстват интензивно, и че над всички ни тегне присъдата на смъртта и единственото разумно поведение е да се наслаждаваме на прелестните моменти заради самите тях: „Не резултатът от опита, а самият опит е целта“.
Същите идеи споделя и Оскар Уайлд, на които се противопоставя съвременникът му Гилбърт Кийт Честъртън, известен като „принцът на парадокса“, който през 1901 г. в седмичната си колона във вестник Daily News пише, че философията Carpe Diem на Оскар Уайлд не е философия на щастливите хора.
Векове преди Хораций да изкове израза Carpe Diem, Соломон в Еклезиаст (8:15) препоръчва подобна философия: „Яжте, пийте и се женете“, към което пророкът Исая добавя: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем,“ а днес доктрината за извличане на възможно най-голяма радост от живота, защото няма да трае вечно, може да се види в модерна версия в един трендинг хаштаг ̶ #YOLO (живееш само веднъж).
