Ако сте под 20 години вероятно нямате представа от днешната дума, но ние останалите помним, че не толкова отдавна имаше време, когато финансовите операции не се осъществяваха основно на екрана на компютъра и хартията беше по-важна от пластмасата.
Трудно е да изпитваме носталгия към чековете – те не са лесни за носене, създават неудобство при попълването и могат да бъдат неефикасни за обработка – но те притежават явни предимства, които си заслужава да бъдат взети под внимание. Преди да обсъдим техните „за“ и „против“, важно е да разберем какво представлява самата дума.
Нашата дума чек / cheque (или check на американски английски) навлиза в английския език от старофренската дума eschequier, която пък е вариант на латинската scaccus и произлиза от персийската дума за крал, шах. И макар да сме започнали да свързваме думата с малки късчета хартия, които дават подробна информация за парична размяна, всъщност думата при възникването си се е отнасяла до играта на шах и по-конкретно до ситуацията, когато на царя е обявен шах.
И понеже процесът на поставяне на играча в шах контролира движенията му в играта, този документ, използван за финансови транзакции, е започнал да се нарича така, защото представлява чек/контрол срещу фалшификации или подправяне, което се дължи на факта, че всъщност с притежаването на писмен, подписан документ може да се удостовери вземане на средства.
Когато думата навлиза за пръв път в английския език в края на 14 век, значението й е на „сблъсък, конфликт, внезапно спиране“. Първата употреба, свързана с играта на шах, е от началото на 17 век.
А до средата на 16 век думата развива значение на „знак за собственост, използван за проверка при предотвратяване на загуба или кражба“.
За първи път се появява в Парламентарните закони по време на петата година от царуването на кралица Ана (1706); но при тази употреба думата cheque означава разписка от банкова сметка или, както биха се изразили днес в англоезичния свят − cheque stub.
Трябва да минат още 70 години, преди думата да започне да се използва в смисъл на самата хартиена фактура: в The Cozeners (1777) Самюъл Фут пише следното: „Чернова! – Чернова за неговия банкер, предполагам… Нека да проверим, каква е сумата? Сто деветдесет и две лири, шест и – о! Ето го, пристига, предполагам с чека“.
И докато съвременните писмени чекове, първоначално наричани drawn notes (изтеглени банкноти), позволяващи на клиентите да теглят средства от банковите си сметки, навлизат в обръщение в Англия едва през 1650 г., в концепцията за чека няма нищо ново: древните римляни например са използвали една ранна форма, наречена praescriptiones (ред, закон), още в 1 век пр.Хр. Мюсюлмански търговци са прилагали система с чекове в 9-ти век, а менителницата е била въведена през 13 век във Венеция, за да не е необходимо пренасянето на големи количества злато и сребро и за да се улесни международната търговия.
Да, чековете имат недостатъци, но някои нации като френската (на която принадлежат 70% от всички издадени чекове в ЕС, а средностатистическият французин попълва по 37 чека на година), предпочитат да се концентрират върху положителните им страни. Например, за разлика от кредитните и дебитните карти, няма допълнителни такси, свързани с обработката на чекове. Освен това изискванията за подпис, както и за машинно четима информация и рутиране на информацията, затрудняват фалшифицирането на транзакциите повече отколкото при използването на чип или магнитна дебитна или кредитна карта. Чековете са удобни за персонализация и за да отговорят на изискванията на съвременността, книжните чекове могат да бъдат обработвани електронно. Затова съществува и виртуална версия − електронните чекове.
