Аз, като много други хора от моето поколение, имам лошия навик да седя пред телевизора с iPad в ръка и мобилен телефон наблизо. Но преди няколко вечери попаднах на филм, който привлече вниманието ми до такава степен, че оставих настрана всички останали устройства. Филмът се нарича „Преводачката“ (2005 г.) и в него участват две от най-големите американски знаменитости: Шон Пен и Никол Кидман. Тъй като работя в сферата на езиковите услуги, беше интересно да видя човек от нашата индустрия (преводач) в центъра на сюжета на холивудски филм.
Този политически трилър съчетава интрига и екшън, след като Никол Кидман, преводач в ООН, случайно дочува заговор за убийството на президента на Матобо (измислена африканска държава) на нейния роден език Ку (също така измислен). Шон Пен е агент на тайните служби на САЩ, на когото е възложена задачата да разследва преводачката, тъй като нейното минало навежда на мисълта, че тя може да желае смъртта на президента (въпреки че убийството не е характерна част от работата на преводача).
Помислих си „защо са направили филм за преводачка?“ Мога да разбера защо са включили агентите на тайните служби, но лингвист? Какво следва – филм, наречен „Счетоводителят“ с прекрасна руса счетоводителка и красив, суров данъчен? Не, това не би пожънало успех. Защо не? На първо място, работата в ООН и преводът на значими международни политически речи и преговори определено представя „бляскави“ условия на работа, но също така се счита, на много общо ниво, че много хора са впечатлени от умението да се говори повече от един език.
Ако влезете в Youtube и потърсите „двуезични знаменитости“ ще намерите цяло множество видеоклипове с американски знаменитости, които говорят чужд език. Потребителите на Youtube записват интервюта, които са намерили, в които известната личност говори чужд език, и ги качват на сайта: Чарлийз Терон, докато говори африкаанс, Мила Кунис, докато говори руски. Дори лидерът на либерално-демократическата партия на Обединеното кралство може да бъде видян да говори нидерландски и испански в интервюта – дори не е необходимо да бъдеш красива жена, за да изглеждаш страхотно, когато говориш чужд език! Интересно е, че хората качват тези видеоклипове просто за да видят хора, които живеят пред очите на обществеността, да говорят език, различен от английския.
Но на какво се дължи това очарование? Може би има две причини. На първо място, за стремящите се към развитие лингвисти да могат да превеждат устно или писмено представлява връх на езиковите умения, защото и двете надхвърлят многократно общото умение да се говори чужд език. Тези две професии изискват специална комбинация от езикови умения на високо ниво, което представлява само основата на истинските изисквания. Развитието на уменията за предаване на информация по точен и ефективен начин между два или повече езика в рамките на специализирана сфера се случва след много усилена работа и практика. Когато наскоро посетих един университет, говорих със студенти, които изучават японски език, и много от тях бяха амбицирани да станат устни или писмени преводачи. За тях успешната кариера като опитен устен или писмен преводач означава, че си постигнал целта си да бъдеш много добър лингвист на избрания от теб език. И тъй като работата на свободна практика често се счита за привлекателен начин на работа и е често срещана в сферата на езиковите услуги, тя вписва устните и писмените преводи в представите за нещо страхотно.
Но какво в чуждите езици привлича хората, които не са амбициозни професионални лингвисти? Мисля, че вторият аспект е свързан с възможността да променяш личността си чрез чуждия език. Както при актьорска игра или когато си купиш нова рокля, говоренето на различен език те променя, дава ти нов имидж – хората те възприемат по различен начин. В един момент си англичанин от Барнзли, а в следващия можеш да си като испанец от Андалусия. Хората се наслаждават на възможността да се променят, а останалите, които нямат това умение, наблюдават с любопитство това преобразяване, като си мислят, че ще е страхотно и те да могат да го правят. Езиците са социално преживяване. Забавно е да научиш малко от езика, когато отидеш на почивка. Да упражниш позабравения си френски с някой местен жител на Париж обогатява усещането за бягство през почивните дни. Само за момент – независимо колко кратък е разговорът – ти си част от ново място, говориш с нови хора. Това е забавен социален контакт, който е малко по-различен и много хора се наслаждават на това преживяване, независимо дали работят с езици.
Въпреки политическата история, която се разиграва в „Преводачката“, филмът пожъна успех, защото хората намират работата на преводача – или познанията по чужд език – за интересни. Най-вероятно реалността за много професионални устни и писмени преводачи е, че работата не винаги е толкова бляскава и говоренето на чужд език е просто нормална част от ежедневието. Но ако тези от нас, които са част от сферата на езиковите услуги, гледат „Преводачката“, то те могат да се усмихнат развеселено и да кажат „Знаете ли какво? Чуждите езици са наистина страхотни.“
Иска ми се Никол Кидман да участва в продължение: „Преводачката на документи“.
