05.06.2017

Изменения в климата / Climate Change

Изменения в климата / Climate Change
Изменения в климата / Climate Change – Дума на деня – EVS Translations

По принцип изразът climate change (климатични промени) описва промяната в метеорологичните условия, когато тази промяна трае продължителен период от време.

Но през последните десетилетия свикнахме да приемаме термина като синоним на global warming (глобално затопляне), който се отнася до промяната на климата в глобален план, произтичаща от вредното въздействие на нарастващите нива на въглеродния диоксид в атмосферата, отделян от промишлеността и селското стопанство.

През 1854 г. списание United States Magazine of Science, Art, Manufactures, Agriculture, Commerce and Trade е първият английски източник, който публикува обяснение за промените в климата, предизвикани от човешка дейност и по-конкретно от селското стопанство: „Някои отдават тези климатични промени на селското стопанство – изсичането на гъстите гори – излагането на изораната почва на слънце и пресушаването на блатата.“

Идеята че климатичните промени се дължат на емисиите на въглероден диоксид се появява за пръв път в The Hammond Times през 1957 г.: „Продължителните емисии на отпадъчни газове може да разстроят твърде деликатния баланс на въглеродния диоксид в земната атмосфера и това може да причини глобално затопляне и радикални промени на климата.“

Парниковия ефект (greenhouse effect) е бил известен още от 20-те години на 20-ти век, но научното му описание е разработено през 30-те години. И докато използването на фразата (global warming) глобално затопляне може да бъде проследено най-малко до 1952 г., когато вестник The San Antonio Express-News съобщава: „Учените, които изучават тенденциите в глобалното затопляне посочват, че нито един айсберг не е бил наблюдаван миналата година на юг от 46-ти паралел“, до голяма степен се смята, че първият учен, който е нарекъл промените в климата, предизвикани от човека „глобалното затопляне“, е Уолъс Броукър от Колумбийския университет в научна статия от 1975 г.: „Климатични промени: дали не сме на ръба на очевидно глобално затопляне?“

Първото предупреждение, че парниковият ефект е наистина повод за сериозна загриженост, идва от заседание на експерти от Консултативния съвет на американския президент през 1965 г., последван от създаването на междуправителствена експертна група по климатичните промени през 1988 г. и така се стига до Срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г., където правителствата одобриха Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата (настоящото Парижко споразумение за ограничаване измененията на климата е част от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата).

През 1997 г. Сенатът на САЩ не ратифицира Протокола от Киото, където държавите обещаха да намалят емисиите средно с 5% за периода 2008-2012 г., а 20 години по-късно Доналд Тръмп (който нарече изменението на климата „измама“) оттегли САЩ от Парижкото споразумение за изменението на климата, като обяви, че то е несправедливо за Съединените щати и лошо за бизнеса, но заяви, че администрацията му ще започне преговори или да се върне отново в Парижкия договор, или за постигането на ново споразумение.

До юни 2017 г. 195 държави-членки на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата подписаха споразумението, като 148 от тях го ратифицираха с ангажимента да поддържат покачващите се глобални температури доста под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и „да се стремят да ги ограничат още повече“ ̶ до 1.5 градуса по Целзий, а богатите страни обещаха да помогнат на по-бедните страни да преминат към възобновяема енергия, като предоставят „финансиране за климата“.

Откъде знаем, че изменението на климата е реално? Сателити, които се движат в орбита около Земята позволиха на учените да събират информация за нашата планета и нейния климат в световен мащаб. Имаме научни доказателства за видимо покачване на глобалната температура и на нивото на океана, за свиването на ледниците и оттеглянето на глетчерите, окисляване на океаните, поява на замърсени райони и зачестява на екстремните събития; а вероятността причината за бързото изменение на климата, наблюдавано през миналия век, наистина да е човешката дейност, надхвърля 95 процента.