Днешната дума е много харизматична. Когато я произнесе, човек веднага си представя супер автомобили, огромни пътнически самолети и сякаш изведнъж в ушите на повечето от нас започва да звучи песента Danger Zone на Кени Логинс от филма Top Gun. Но преди да навлезем по-дълбоко в историята на филма, какво да кажем за това специално място, където се случва цялата магия? Няма съмнение, че пилотските кабини са очарователни места, снабдени със сложна апаратура, но очевидно има причина, поради която предната част на самолета се нарича кокпит, а не само „пилотска зона“, така че – затегнете коланите, сложете пилотските очила с антирефлексно покритие и продължете четенето.
Като се има предвид как използваме термина, може да е изненадващо да научим, че произходът му е точно такъв, както подсказват думите, от които е съставен в английския език. Той произлиза от боя с петли и първоначално нашата дума е означавала зоната, където се бият бойните петли и представлява съчетание от думата cock (мъжка птица или петел) и pit (дупка, кладенец или кухина). Първата й употреба е в творба на Томас Чърчярд, който през 1587 година в The Worthiness of Wales – творба, в която се съчетават проза и поезия, пише следното: „Планините са така заоблени, че приличат на кокпит.”
И понеже случващото се в кокпита е спектакъл, не е изненадващо, че терминът много бързо започва да се използва за място, където се провежда състезание. Като част от една от проповедите му по време на Великите пости през 1612 г. The Gallant’s Burden, Томас Адамс заявява: „Вижте как Франция създаде кокпита за клане заради нецивилизованите си граждански войни.” Около четири години по-късно във връзка с театъра, място, където също се изнасят спектакли, в пролога на „Хенри V“ Шекспир пише: „Наистина, как можем да вместим в таз арена за петли полетата на Франция; или мислимо е във дървеното „О“ на тоз театър, в тази малка нула да се поместят шлемовете само, потресли въздуха при Азенкур?“(Любопитното е, че и в двата случая става дума за Франция.)
Кокпитът започва да придобива формата, в която се използва днес на базата на схващането, че представлява център на някаква дейност. Първата му поява е във военните кораби и по-специално в тримачтовия кораб. Заради интензивността на дейността, задната част на трюма, където са се грижили за ранените и където са се намирали каютите на офицерите и курсантите, става известна като кокпит, както може да се види в изданието от 1706 г. на Речника на английския език от Едуард Филипс, The New World of Words, където пише: „Кокпит – в тримачтовия военен кораб е място, разположено на долната палуба.”
Естествено, когато светът навлиза в епохата на авиацията, е било разумно центърът на информация и дейност в самолета да запази името на подобна зона на военния кораб – първият известен пример за използването на думата в този смисъл може да се открие в брой 112 на „Доклади и меморандуми на Консултативния комитет по аеронавтика на Великобритания: „Има няколко индикатора за скорост, при които налягането на въздуха в пилотската кабина може да действа от едната страна на записната диаграма.“
Освен това, когато автомобилите навлизат стремително в мейнстрийма и се появяват състезателните автомобили, много скоро нашият термин започва да се отнася за кабината в състезателната кола: в книгата от 1935 г. Motor Racing and Record Breaking (Състезания с мотоциклети и счупване на рекорди) от Джордж Истън и Бари Линдън се споменава как: „От кокпита на Нуволари започна да излиза дим и той се измъкна от седалката.”
Така че, тук става въпрос за Формула 1, супер автомобили, самолети, военни кораби, Шекспир, църковни проповеди, бой на петли… Е, това не е никак лошо за една единствена дума.
