По ирония на съдбата, въпреки че днешната дума се занимава конкретно с нещата такива, каквито трябва да бъдат, тя се дефинира чрез многобройните си определения, които представляват различни варианти на едно и също понятие. Отвъд това твърде философско определение, днешната дума е нещо, от което зависим, макар че го забелязваме едва когато започне да ни липсва. Така че, нека обърнем внимание на дума, която с постоянството си дава възможност на ежедневието ни да преминава гладко, но често е пренебрегвана, като разгледаме думата consistency (консистенция, последователност, съгласуваност).
Думата consistency идва от средновековната латинска дума consistentia, означава „стоящи заедно“ и първоначално е била сложна дума, съставена от представката com и инфинитива sistere (на глагола sto/stare) и е означавала буквално „стоя заедно със“.
Първият тип „стоящи заедно“, които дефинират тази дума, е използван от земеделския писател и изобретател Хю Плат, който през 1594 г. в глава от творбата си The Jewell House of Art and Nature, озаглавена „Химически заключения относно изкуството на дестилацията”, използва термина за описание на състояние, при което един вид материя се съединява или „стои заедно” в запазваща се форма (например желето при процеса а желиране): „Запазва същата непроменена форма или, както назовават процеса – запазва консистенция.”
Повече от 60 години след тази първа употреба терминът получава по-широко значение – да бъдеш в съответствие или в хармония с нещо. Това става през 1659 г., когато депутатът от графство Уестморланд, Томас Бъртън, пише в своя дневник: „Зависи от това дали между вас и главния съдия има добра съгласуваност и разбирателство или не.”
Терминът леко изкривява първоначалното си значение и започва да означава специфична степен на плътност или вискозитет, когато английският свещеник и историк Томас Фулър около 1661 г. отбелязва следното: „Преди стипцата да получи истинската си консистенция” в публикуваната след смъртта му творба The History of the Worthies of England (История на английските знаменитости).
Както може да се очаква, през следващите 15 години предишните определения за нещо статично, хармонично и специфично, водят до идеята думата да се дефинира като нещо, което е установено или непроменено (като състояние). Това може да се види в следния цитат: „Аристотел си представяше света като нещо вечно, свят във вечна съгласуваност, в състояние, в което се намира днес“ от съдията Матю Хейл в творбата му The Primitive Origination of Mankind (Примитивния произход на човечеството) (1677 г.).
От началото на 1690 г. обаче нашата дума започва да се използва в по-метафоричен и общ смисъл, като се почне с A Discourse about Trade (Беседа за търговията), написана от застъпника на меркантилизма и губернатор от Източно Индийската компания, сър Джозая Чайлд, който, в смисъл на състояние или качество, казва следното: „Това доведе техния народ до състояние на богатство, така че днес има повече кредитори, отколкото заемополучатели.”
Приблизително 2 десетилетия по-късно, обсъждайки Реформацията в Англия в творбата Annals of the Reformation (Анали на Реформацията), историкът, свещеник и биограф Джон Страйп използва термина в смисъл на вид кохезия или форма на всеобщо разбиране: „По това време се стигна до добра съгласуваност и установяване.”
В смисъл на лично качество като това винаги да си благоразположен и да проявяваш етично отношение на работното си място, нашата дума е употребена за пръв път през 1715 г. в популярна статия от времето на Регентството от прочутия есеист Джоузеф Адисън в политическия му вестник, The Freeholder: „Това постоянство на характера, посредством което той неотклонно налагаше онези мерки, които изглеждаха най-справедливи и разумни”.
И накрая да споменем може би най-обобщената употреба – и тази, която познаваме най-добре – днешната дума просто означава качеството да си в съгласие със себе си, когато всичко функционира в хармония. Първоначално този смисъл е даден от философа и социалния реформатор Джереми Бентъм в Defence of Usury (Защита на лихварството) (1787), което представлява серия писма до уважавания шотландски икономист Адам Смит. Там Бентъм пише следното: „Ако подобна съгласуваност бъде открита в общото право, сложната лихва никога няма да бъде отречена.”
