Интернет наистина революционизира начина, по който гледаме на информацията. Като почнем с медицинската документация и стигнем до кредитната ни история и криминалните досиета, ние можем веднага да се сдобием, буквално за секунди, с информация, която би отнела дни предварителна работа за събирането й, като ни позволява да взимаме по-добри, по-бързи и по-информирани решения за услугите, които ползваме, нещата, които купуваме и изборите, които правим в живота си. И макар че това е от несъмнена полза за всички, за съжаление има един голям недостатък в цялото това налично познаниe, а именно – кой разполага с него. Тази борба да имаш достъп да информация и едновременно с това да ограничаваш достъпа до информация, е в основата на днешния термин − data privacy (защита на личните данни).
Вече сме обсъждали, че, както и при много други технологични термини, data privacy съчетава две отделни думи, за да дефинира конкретна съвременна идея. Първа, разбира се, е самата информация – data – която идва от латинската дума datum, със значение на „дадено нещо“ и е използвана за пръв път през 1645 г. от шотландеца Томас Ургхарт в неговия математически трактат Trissotatras („Вертикалните ъгли, в зависимост от разнообразието на трите случая, се получават от горепосочените данни (data).“) Втората дума е privacy и идва от латинската privatus, със значение на „отделям, слагам настрана“ и е използвана за пръв път в The Burgh Court Book of Selkirk (1534). И все пак, макар наличието и достъпността на данните да се увеличи значително, концепцията за неприкосновеността на личните данни е на практика древна – например една ценна за търговията рецепта за керамична глазура от 1500 г. пр.Хр. в Месопотамия, запазена върху глинена плоча, използва вид криптиране.
Макар първоначално да се е смятало, че терминът попада под шапката на концепцията data security (сигурност на данните), термин, използван за пръв път в заглавието „Контрол на обработката и сигурността на данните“ в брой от 1961 г. на списание The Accounting Review, неприкосновеността на личните данни се оказа самостоятелен и жизненоважен аспект на цялостното управление на данните. Като се има предвид, че през последното десетилетие изтичането на данни се разрасна от инциденти, засягащи стотици хиляди потребители на интернет, до съвременно изтичане на данни, като случаите с Equifax, Yahoo и Facebook, които засягат стотици милиони потребители, защитата на личните данни е по-важна от всякога. В опит да се бори с това, считано от 25 май 2018 г., ЕС трябва да приложи Общия регламент за защита на данните (GDPR), който се опитва да задължи фирмите, които боравят с информация на потребителите в ЕС, да се придържат към общи по-високи стандарти, като по-голяма част от информацията се смята за лична и се издават нови директиви как информацията да бъде съхранявана, събирана и прехвърляна; но все още няма гаранции, че това ще окаже влияние върху кражбата на данни. Отвореността и достъпността на информацията онлайн може да бъде просто модерна цифрова версия на класическата кутия на Пандора.
Прочетете повече -> Обратното броене започва – Готови ли сте за новия Общ регламент за защита на данните?
