За мнозина от нас точно това е времето – през първия и началото на втория месец от годината – когато днешната дума пропълзява в живота ни. Пейзажът или започва да изглежда някак блед и безцветен, или придобива сиви и мрачни оттенъци, веселото време на коледните и новогодишните празници остава зад гърба ни и (както много често е в нашия случай) новогодишните обещания или са започнали да ни опъват нервите, или вече сме се отказали от тях, което добавя нотка на фрустрация и усещане за провал. Всичко изглежда така, все едно сме се разбудили от въодушевлението на празниците и сме установили, че настроението и умствената ни нагласа клонят към нулата и понякога отчаянието ни достига низини, по-дълбоки от нивото, считано за „нормално“ преди празниците. Независимо дали става дума за сериозно състояние, за дребен или сезонен проблем, като имаме предвид, че депресията (и/или тревожността) засяга един на всеки 5 възрастни британци, това определено е дума, която заслужава по-внимателно вглеждане.
Вместо да започнем с думата, нека първо се вгледаме в заболяването/неразположението. И макар причините да са най-разнообразни като химически дисбаланс и резултат от лоши новини, както и това, че състоянието може да засегне всеки, някои групи от населението изглежда са подложени на по-голям риск. Например жените са по-предразположени към депресия от мъжете (21% спрямо 16%); разведените и разделените хора е по-вероятно да проявят симптоми от женените или живеещите без брак (27% спрямо 16%); с 8 % e по-вероятно безработните да проявят симптоми от онези, които са на трудов договор (23% спрямо 15%). Любопитно е, че един от най-важните фактори за наличието на психическо здраве изглежда е физическото здраве – повече от три пъти по-вероятно е (38%) хората, които се оплакват от физическото си здраве, да проявят симптоми на тревожност и депресия от онези, които са относително доволни от здравословното си състояние (11%).
Колкото до самия термин, думата depression в английския език идва или от старофренската дума depression, или директно от латинската дума depressio(nem), като и двете означават „притискам“. И макар в последните няколко десетилетия да сме опознали думата най-вече в смисъла й на психично разстройство, може да е изненадващо да научим, че някога думата е имала по-широко значение и употреба.
Думата depression (депресия) се появява за пръв път в английския език около 1400 г. в творбата на Чосър A Treatise on the Astrolabe (Трактат върху астролаба), където, като използва термина в астрономически смисъл, той пише: „И това е депресията на антарктическия полюс, което ще рече – антарктическият полюс е на същото разстояние под хоризонта“. През 1665 г. в труда Philosophical Transactions of the Royal Society of London (Философски разисквания на Кралското общество в Лондон) думата е употребена в буквалното й значение, за да дефинира географско/топографско понятие: „Поради природата на земната повърхност..и заради няколко повдигания и вдлъбвания (depressions) на терена“. Нека споменем и пример за най-широката употреба на думата: макар терминът да навлиза в психологията едва през 1905 г., той е използван за пръв път в смисъл на „изпитвам униние, с нисък дух съм“ в творбата на Ричард Бейкър и Едуард Филипс от 1665 г. A Chronicle of the Kings of England (Хроника на английските крале), където пише следното: „Ламберт, изпаднал в дълбока депресия на духа, два пъти му се примоли да му позволи да избяга“.
И накрая, ако проявявате някои от симптомите на тази дума, потърсете помощ и говорете с някого за проблема – не е нужно да страдате мълчаливо.
