В зависимост от вашата среда и мястото, където сте израснали, може би вече познавате днешната дума. Ако я срещате за първи път, тя може да ви се стори малко объркваща: това не е Хелоуин, думата не буди страх, не е напълно християнска, всъщност (ако се вгледаме в детайлите) това не е един единствен ден и, колкото и да е странно, думата не е мексиканска, но не е и изцяло испанска. От друга страна, като много неща в живота, думата не е и чак толкова сложна – просто изисква малко повече обяснения.
И понеже винаги е най-добре да се започне от самото начало, нека първо разгледаме името. В буквален превод Dia de Muertos означава „Ден на мъртвите“, но в по-широк смисъл се отнася за християнския (и по-конкретно католическия) празник Вси Светии. И макар някои да включват los, а други – не, и двете форми са правилни: използването на los в името е най-вече англофонско допълнение; но в името на деня, който го предхожда, Денят на Вси Светии, или Día de Todos los Santos на мексикански испански, los присъства. Първата записана употреба на двата термина в испанския език може да бъде проследена обратно до поне първата половина на 17 век, ако не и по-рано, но в английския език първата употреба на името (и по-специално във връзка с Мексико) може да се открие в заглавие от 21 януари, 1888 г. в издание на Държавния регистър на Уисконсин: „Денят на мъртвите в Мексико. Асортиментът на повечето от щандовете за бонбони се състои от черепи от бяла или кремава захар.”
Денят на мъртвите има много допирни точки с концепцията за Хелоуин, но това не е използването на черепи и плашенето на хората. По същия начин по който някои от добре познатите елементи на Хелоуин като Тиквения фенер, носенето на карнавални костюми и засилената активност на духовете и феите, се коренят в келтските вярвания и практики, възникнали много преди появата на християнството, корените на Денят на мъртвите могат да бъдат открити в древните ацтекски фестивали в чест на богинята Миктекасиуатл, царицата на подземния свят. Вместо да се заеме с продължителната и трудна задача да замени изцяло системата от вярвания на коренното население, въвеждането на християнството на местно ниво включва и използването на някои местни вярвания, за да може преходът да бъде по-лесен и по-приемлив. Така че, по подобие на деня преди Вси Светии (Hallows), първоначално наричан Нощ на Вси Светии (или съкратено Хелоуин), който въвежда много келтски обичаи на Британските острови, идеята за Деня на Вси Светии и идеята за Деня на Всички Души (1-ви и 2-ри ноември) в Мексико са еволюирали и включват Día de los Inocentes (Ден на невинните) за отдаване на почит към починалите деца на 1 ноември, както и Día de los Difuntos/Dia de los Muertos (Ден на мъртвите), за почитане на починалите възрастни на 2 ноември.
И макар в много аспекти Денят на мъртвите да напомня испанските практики, внесени от конквистадорите за Деня на всички души, включително такива обичаи като носене на храна и вино на гробовете на починалите близки, почистване и поддържане на гроба и покриването му с цветя и свещи. Благодарение на културното си наследство и индивидуалност, мексиканците са превърнали празненствата в нещо уникално. Например, също като техните предци, ацтеките, използвайки цветчета на тагетис, любимите храни и напитки на починалите, както и снимки и дребни предмети, свързани с живота им, мексиканците изграждат олтари (ofrendas) или при украсяването на гробовете на техните близки или в собствените си домове. Други храни, които присъстват в раздаванията за помен са тамалес, pan de muerto (козунаци, върху които има фигури с формата на кости), захарни скалпове, наречени калаверас, които са декорирани така, че да покажат индивидуалността на починалия и алкохолно питие, направено от ферментирал сок от агаве, наречено пулке.
Освен храната, може би най-ярките символи на Деня на мъртвите са калакас (скелетите) и калаверас (черепите), създадени от известния карикатурист Хосе Гуадалупи Посада, чиято най-популярна творба представя ацтекската богиня на подземния свят като женски скелет, наречен La Calavera Catrina (Елегантният череп). С черен хумор, подобен на този, използван от Посада, вестниците в края на 18 и началото на 19 век започват да използват широко разпространените днес кратки стихотворения (наречени calaveras literarias (черепна литература)) и подигравателни епитафии за описване на забавни или интересни навици на хората.
Смесвайки духовни и материални елементи от древността и съвремието по начин, който почита мъртвите и ни учи да се наслаждаваме на семейството и да се смеем на собствените си недостатъци и смъртност, Денят на мъртвите е несъмнено нещо много типично за културата на Мексико и празник, който е интересен сам по себе си.
