Какво представляват диакритичните знаци? Естествено, хората, които имат диакритични знаци в писмената си система, знаят за какво става въпрос. В българския език такива знаци към буквите не се използват, както и в английския, където те влизат в действие само при чуждиците. От друга страна тези малки знаци около буквите, предназначени да модифицират произнасянето им, се използват в много други езици.
Терминът Diacritic произлиза от латинизираната версия на гръцката дума diakritikos, със значение „служещ за различаване“ и представлява съчетание на представката dia (между) и krinein (отличавам, отделям, преценявам). По същество понятието означава точно това. Например при изписването на испанската дума año (година) се използва диакритичен знак над n, във френската дума là (там) знакът за ударение я отличава от определителния член за женски род la, а под буквата s в румънската дума peşte (риба) се поставя апостроф. В английския език макар да не се използват диакритични знаци, се обръща внимание на съседните букви, за да се промени произношението: например в думата shoe (обувка) буквата h в съчетание с s се произнася като „ш“, докато в думата hot (горещ), h се произнася като „х“.
Първата известна употреба на термина може да се види в творбите на пуританския калвинист и богослов Теофил Гейл, който през 1677 г. пише в книгата си „Съдът на езичниците“: „Платон в част 9 на „Държавата“ превръща философа в ὄργανον διακριτικόν – диакритичен знак или много критичен инструмент.” И макар терминът да означава просто „елемент, който служи за разграничаване и диференциране“, е очевидно, че се прилага в граматически смисъл.
Странното е, че макар терминът винаги да е бил използван в граматически смисъл, трябва да минат още 200 години, преди да започне да се отнася конкретно за самите отличителни знаци: за пръв път това се случва през 1866 г. в творбите на английския фонетик Александър Джон Елис, който заявява в Transactions of the Philological Society: „Стандартната азбука на Карл Рихард Лепсиус, в която два или три диакритични знака се отнасят за едно лице“.
Макар че не се срещат в английския език, диакритичните знаци не са изключение в много езици, които използват латинската азбука. Те се срещат и в кирилицата, арабската писменост, иврита, турската писменост, при санскрита, при индоевропейските езици и дори в корейския.
И все пак използването им не е особено лесно: като се има предвид възходът на технологиите, глобализацията и простия факт, че по-голямата част от този напредък е станал в англоезичния свят, много негови аспекти като форматирането на данни и клавиатурната подредба, са осъществени без да се вземат под внимание диакритичните знаци. И макар да се чуват предсказания, че в името на ефективната обработка на информация в световен мащаб, един ден диакритичните знаци ще се окажат остарели и ненужни, изглежда, че и в бъдеще ще се занимаваме с тези малки точки и линии чрез промяната на клавиатурната подредба и добавянето на знаци и чрез актуализация на стандарта Уникод, позволяващ на модерните компютри да ги разчитат.
