Изразът димна завеса (smoke screen) навлиза в английския език преди 100 години. Използва се за пръв път в дискусия „за“ и „против“ употребата на балони и самолети във въздушните битки. В книгата си „Военни аероплани и дирижабли“ (Aeroplanes and dirigibles of war ), публикувана през 1915 г., Талбот пише между другото, че димната завеса е „често използвана хитрост във военноморската стратегия, която си е пробила път във военното дело“.
Въздушната завеса отдавна се е превърнала във важен елемент от военната тактика. През Втората световна война например димът е бил използван за скриване на градове, кораби и заводи от вражеските бомби. Една от най-успешните операции е през 1943 г. в град Бизерта в Тунис, Северна Африка, когато заради димна завеса 3 000 германски бомби не успяват да уцелят съюзническите кораби, акостирали в пристанището.
Идеята за димната завеса като отклоняване на вниманието и камуфлаж извън военния контекст, се появява през 1920 г. Използвана е за пръв път от писателката Роуз Маколи, която познава явлението от собствен опит, тъй като на младини е работила в Британския отдел „Пропаганда“ и във Военното управление. В романа си от 1926 г. „Влакът за град Крю“ (Crewe Train) тя пише: “Слуховете без съмнение бяха димна завеса, предназначена да скрие напредъка по някоя по-съществена тема.” Оттогава изразът „димна завеса“ се превръща в обичайна фраза за нарочни усилия някой да бъде заблуден.
