На пръв поглед изглежда, че си губим времето и не обръщаме внимание на ставащото наоколо, когато ни хванат „на местопрестъплението“ да си драскаме отнесено в тефтера. Мнозина смятат, че това не е нищо повече от начин да убиваме времето, като играта на Angry Birds по време на заседание например. Последните научни изследвания обръщат тази представа с главата надолу. Но преди да засипем с похвали онези, които си убиват времето и се опитват да променят по драстичен начин отношението към заседанията, нека да се фокусираме върху самата дума.
Макар да асоциираме думата най-вече с драскане върху хартия и с дудълите на Google (Google Doodles) (онези великолепни човечета и драскулки около логото на търсачката, които толкова ни забавляват!), нашата дума първоначално е имала съвсем различно значение. Тя произлиза от немската дума Dudeltopf, а първоначалното й значение е било „глупак“ или „шут“, както е в известната песен Yankee Doodle, пята от британските лоялисти по време на американската война за независимост. Онова, което става причина значението да се измести от определение за човек към артистично драскане, е широко разпространеното убеждение, че тези драскулки не са нищо друго освен безцелно пилеене на времето или отлагане на задълженията, което се смята типично за глупаците.
Изглежда в дудълите има нещо повече от онова, което сме мислили първоначално. Според изследване от 2009 г., проведено от Университета в Плимут, участниците, които са драскали несъзнателно по време на експеримента, са възприели средно с 29 % повече информация от онези, които не са драскали. Една статия от 2011 г. в списание Science допълва тези изводи, като твърди, че когато рисуват, драскат или използват и картинки вместо само думи, хората разбират по-добре определена идея и са в състояние по-добре да я изразят. И накрая – оказва се, че самите драскулки имат скрит смисъл: ако някой има склонност да драска малки прави линийки, графолозите твърдят, че той вероятно е много срамежлив и практичен; и обратното – човек, който драска широки обли форми и заоблени линии най-вероятно е емоционален, уверен в себе си и дружелюбен.
Думата doodle е използвана за пръв път в английския език от Джон Форд през 1629г. в пиесата му The Lover’s Melancholy (Меланхолията на влюбения), където той пише: „Изчезвайте, doodles, махайте се“, като в случая думата означава глупак, глупав човек. Думата е използвана за пръв път със съвременното й значение от Ръсел Аръндъл, който в книгата си от 1937 г. я дефинира така: „Думата doodle означава драсканица или скица, рисувана, докато съзнанието е съсредоточено върху неща, които нямат нищо общо с драскулката“. Две десетилетия след Аръндъл, Хелън Гарднър, убедена, че става дума за нещо повече от безсмислени драсканици, пише в The Limits of Literary Criticism (Ограниченията на литературната критика): „Когато черновата на писателя, късчетата спомени и драскулки са съхранени, има известна вероятност да успеем да проследим начина, по който е работило творческото въображение“. Любопитното е, че макар Гарднър да е написала това преди 60 години, ние откриваме колко е вярно, при това не само за писателите.
