С непрекъснатия си стремеж, изразен в олимпийския девиз „по-високо, по-бързо и по-силно“ да разшири границите на човешките възможности, спортът в крайна сметка е сгъстена хроника на човешкия опит, която включва много труд, решителност, саможертва, способности и известен късмет, за да може в едно състезание, когато всички останали условия са равни, да се определи кой е по-добър. За съжаление понякога условията не са равни и макар въобще да не става въпрос фал старт или за грешка в отчитането на резултата, разликата понякога е очевидна и преднамерена, както е при използването на стимулиращи вещества. Като започнем с колоезденето, минем през борбата сумо, бейзбола и стигнем до плуването, почти всеки спорт е засегнат по някакъв начин от допинга и макар всички да знаем какво означава допинг и защо той е нещо лошо, изглежда не знаем защо използваме думата.
Може да изглежда странно, но нашата дума dope произлиза от холандския термин doop, със значение на „гъст сос“, която произхожда от думата doopen, „топя, топвам в течност“. Първоначално терминът навлиза в английския език от американския жаргонен термин за сос през 1807 г., като едно от първите споменавания на думата може да бъде открито в сатиричното списание от 19 век Salmagundi на Уошингтън Ървинг, където той пише: „любов към онова, което образованите холандци наричат допинг (dope)“.
Терминът претърпява развитие, придобива обобщен смисъл и започва да се отнася просто за гъста течна смес. Например в брой от 1868 г. на списание Putnam’s Magazine думата е употребена в смисъл на гъста течност: „С техните снегоходки, старателно покрити с гъста смазка, тълпата избира подходящо място за конкурса, който започва много устремно.” Осем години по-късно вестникът на град Вирджиния, щата Невада, Territorial Enterprise обяснява в статия от 13 февруари 1876 г. как: „Нищо не беше известно за мистерията на гъстата течност — препарат, съдържащ смола, който, като се намаже под обувките, позволява на онзи, който ги носи, да се плъзгат леко върху снега, омекнали от топлината на слънцето.”
Точно този образ на гъста течна смола става причина терминът да бъде асоцииран с наркотици. Вестник San Francisco Chronicle пръв описва през 1886 г. гъстата течност, подобна на маджун, изтичаща от каналите на опиумния мак при получаването на опиум: „Операцията по приготвянето на опиума или дрогата, както обикновено го наричат белите редовни консуматори, е много интересна заради опиумната лула.”
Щом веднъж терминът започва да се свързва с наркотик, много скоро след това той започва да се асоциира и с употребата на наркотици, при това много често за да се постигне конкретна цел, както подсказва следният цитат от жаргонния речник от 1889 г. Dictionary of Slang, Jargon & Cant на Албърт Барер и Чарлз Годфри Лиланд: „Допингът представлява замайване на хората с тютюн, приготвен по специален начин… В девет от десет кръчми в бедните квартали се предлага допинг като средство за увеличаване на незаконните им приходи. —American Newspaper.”
Много скоро терминът и неговата употреба бързо си пробиват път в света на спорта и по-конкретно в спортовете, асоциирани с хазарта. При първото споменаване на думата във връзка с конни надбягвания през 1900 г. вестник Daily News (Лондон) вече доказва употребата на наркотици, като пише: „Допинг означава предписване на определени медицински препарати на коня с цел да се стимулира или забави скоростта на животното в състезанието.” И съответно много бързо се появяват антидопингови мерки през 1914 г. , както е отбелязано в статия в списание Racing Calendar: „Не успях да получа доказателства за наличието на допинг.“
И макар това да се е случило преди век, самият допинг, като всички останали нарушения на закона, не е нищо ново под слънцето. В Древна Гърция и по време на Римската империя атлетите са пиели билкови отвари, които да подсилят спортните им постижения. През 1807 г., точно когато думата навлиза в речника на англичаните, състезателят по бързо ходене Ейбрахам Уд признава, че използва лауданум, за да остане буден през 24-те часа на състезанието. И накрая, само преди няколко години на Световното първенство по лека атлетика през 2011 г., 30% от атлетите признаха, че са използвали забранени субстанции през време на спортната си кариера и макар че Световната антидопингова агенция посочи по-големи цифри (44%), само 0.5% от подложените на тестове спортисти бяха хванати в нарушение.
Със сигурност най-добрият начин за предотвратяване употребата на допинг е чрез провеждането на строги тестове; но с все по-сложната схема за употреба на допинг, която винаги е една крачка напред, това няма да е лесна задача. Така че, за добро или за лошо, това е термин, който по всяка вероятност ще остане в речника ни за дълго.
