04.02.2019

Доксинг / Doxxing

Доксинг / Doxxing – Дума на деня – EVS Translations
Доксинг / Doxxing – Дума на деня – EVS Translations

В книгата си със заглавие „Между дъждовните капки“, публикувана през 2013 г. Сюзън Шуслър казва следното: „Интернет – мой непостоянен приятел, мой двуличен враг, какъв би бил животът без теб? Къде другаде мога да бъда анонимна и въпреки това да не разполагам с никаква анонимност?

Помислете си само какво се случва – като седим насаме и анонимно пред нашите компютърни екрани, ние можем (ако решим да го направим), да вършим, да наблюдаваме и да казваме неща на хората, които никога не би ни хрумнало в реалния живот. Лесно е да го направим, защото никой не знае кои сме и не разполага с никакви лични данни за нас – ние сме само псевдоним и (може би) случайна снимка. Ако използваме сюжета в романа на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“, това означава да загърбим образа на Хенри Джекил, в който обикновено се превъплъщаваме пред другите и да бъдем донякъде Едуард Хайд – образ, който най-често потискаме.

Дори ако сме публична личност, е лесно да се застъпим за кауза без страх от последствия, защото, като всички, които са онлайн или офлайн, сме до голяма степен изолирани в личното ни усамотение: никой не знае къде сме, не знае телефонния ни номер, не разполага с никаква лична информация за нас и няма достъп до личния ни имейл адрес.

Но какво би станало, ако не беше така? Какво би станало, ако цялата наша лична информация, адреси, лични телефони, контакти, станат известни и бъдат използвани като оръжие срещу нас? За съжаление съществува дума за подобна ситуация и това е думата doxing (доксинг).

Терминът се появява през 90-те години на 20 век в дискусионния форум Usenet, и възниква като част от жаргона на компютърните хакери: documents става docs, а docs се съкращава до анонимната dox. Що се отнася до това как терминът – такъв, какъвто го познаваме днес – започва да се свързва с документи, асоциацията идва от леко абстрактния смисъл на събиране на досие с информация за някого, което във физически смисъл включва събиране на документи.

От ожесточените постове в Usenet и заплахата от публикуване на лична информация в дискусионния форум, терминът (както и концепцията) навлиза в мейнстрийма през 2003 г. чрез презентация във Военната академия на САЩ, посветена на криптовирусни атаки (известни още като малуер), включена по-късно в книгата Malicious Cryptography (Злонамерена криптография) на Адам Йънг и Моти Юнг. В творбата им от 2004 г. Йънг и Юнг описват злонамерения доксуер (доксинг софтуер) по следния начин: „Атаката се различава от изнудването по следното – при изнудването на жертвата се отказва достъп до собствената ценна информация и тя трябва да плати, за да си я получи обратно, докато в атаката, представена тук, жертвата запазва достъп до информацията, но разкриването й става по усмотрение на компютърния вирус“.

И все пак, причината за широкото навлизане на термина до голяма степен се дължи на създаването през 2006 година на канал в YouTube, посветен на откриването и изтичането на информация за други влогъри в канала, които групата счита за хейтъри и оценява разбиранията им като расистки. Когато виждат ефективността от тази дейност, групи, които някога са се причислявали към канала и опозиционни групи започват да вземат участие в нея и терминът постига своя апогей в интереса на интернет потребителите като през 2008 г. влиза в жаргонния речник Urban Dictionary, а три години по-късно – през 2011 г. – е включен в Wiktionary.

Въпреки, че в зависимост от позицията на индивида някои видове доксинг може да изглеждат оправдани, дори необходими, заслужава си да се отбележи, че за разлика от употребата му в разследващата журналистика, доксингът почти винаги се използва в негативен смисъл. И макар получаването на достъп от такива организации като Wikileak до контакти, финансови дейности, сдружавания и връзки на определени лица на изборна длъжност да се смята за нещо положително, доксингът на частно лице обикновено се смята за нещо негативно. В някои случаи доксингът има изключително тежки последици, като например тормоз, заплахи, имуществени престъпления или, както е при случая с Андрю Финч от Канзас, той е бил подложен на доксинг, включващ фалшив сигнал до полицията, в резултат на което е застрелян. Освен това, ако разгледаме най-новата мащабна операция, в която бяха включени и немски политици (включително самата Меркел) и медийни личности, доксинг операцията включи огласяването на разпечатки на разговори в чата, телефонни номера, данни за банкови сметки, пароли за имейли и сканирани лични карти чрез Twitter и силно разклати вярата в сигурността на данните.

Независимо от това какво е отношението ни към него, доксингът няма намерение скоро да си отиде и както подсказва последната проява на доксинг в Германия, дори и каналите за информация с най-силна защита не са напълно сигурни. Поради това, макар че все още можем да се възползваме от завесата над личните данни и анонимността, която предлага интернет, може би е време да обърнем малко повече внимание на това какво, къде и как протичат нашите онлайн дейности и как да защитим нашата чувствителна информация.

Изборът на EVS translations като предпочитано решение с един единствен доставчик за всичките ви езикови решения ще бъде равнозначен на съхраняването на вашите данни в банков трезор с армирани стени.

Научете как EVS Translations гарантира, че всички Ваши данни ще останат защитени от началния етап на офертата до крайната доставка.