Дните около Хелоуин са свързани най-вече с темата за духовете и призраците. Естествено, като оставим настрана самия празник, явлението не е нещо ново – вярата в духове и призраци се среща още в праисторическите култури, когато човекът за пръв път се е опитвал да оформи разбиранията си за сферата на свръхестественото. И все пак, независимо от това дали става въпрос за нещо толкова просто като човек, покрит с бял чаршаф с дупки за очите, или толкова сложно като призрачни фигури, фантоми, духове, енергийни кълба и гоблини, любопитно е как в англоезичния свят хората са започнали да свързват тези обекти с думата ghost.
Нашата дума ghost идва директно от староанглийската gast, която пък произлиза от протогерманската gaistaz. Въпреки германския си произход обаче първоначално тя е била използвана като разширена форма на латинската spiritus, която пък, макар основният й смисъл да е „дух“, в християнската терминология означава Светия Дух, Светата Троица. Всъщност, първата употреба на нашата дума се появява малко след християнизацията на Британия и още в първия век от навлизането на староанглийски език – появява се в илюстрования ръкопис Vespasian Psalter във втората половина на 8 век (Hwider gongu ic from gaste ðinum/Къде да избягам от твоя дух).
Около век по-късно думата постепенно започва да се използва в смисъл на душа или дух или за да представи духа като нещо отделно от физическото тяло, както е в един цитат от Old English Texts около 900 г.: „Императорът заповяда тя да бъде подложена на мъчения. Славейки Господа, тя предаде Богу дух“.
Независимо от напредъка в разбирането на думата е трябвало да минат още 500 години, преди да започнем да я възприемаме в смисъл на визуално проявление на духа на човека, както я разбираме днес. Тази нова употреба на думата идва до нас чрез историята на поета Джефри Чосър за Дидо в The Legend of Good Women (Легендата за добрите жени) (около 1385 г.), който пише: „This night my father’s ghost Hath in my sleep so painfully tormented me“ (Тази нощ духът на баща ми така болезнено ме измъчваше в съня ми.)
И макар Хелоуин и още по-древните келтски фестивали да са част от западната култура, духовете и призраците прескачат културните граници. От индийските привидения бхут до японските духове йокаи, от споменаванията в трудовете на Конфуций до Деня на мъртвите в Мексико, който изразява вярата в духовете от времето преди Колумб, всяка култура си има собствено разбиране за духовете и призраците. И макар да съществува значителен скептицизъм по тази тема в англоезичния свят, около 35-40% от хората в САЩ и Великобритания вярват в духове, а останалите очевидно се нуждаят от повече убеждаване.
