Думата вулкан произхожда от малък вулканичен остров близо до Сицилия, Италия, наречен Вулкан, който изригва мощно в продължение на 6000 години. Римляните вярват, че там се намира коминът на ковача на римските богове – Вулкан.
Думата има дълга история. Роля тук играят някои от ключовите фигури в развитието на езика.
Мандевил
Неговите пътеписи са едни от най-известните на средновековен английски език. Произведенията му са между най-превежданите за всички времена. Спорно е дали писателят действително е посетил някое от местата, които описва. Но през 1425 г. той е първото лице, използвало думата вулкан, пишейки за връх Етна, който гори през цялото време.
Флорио
В неговия италиано-английски речник, издаден през 1598 г., Флорио определя вулкан като „хълм, който гори непрекъснато и бълва огън и дим“.
Пурхас
В своето произведение „Поклонение“ Пурхас описва „горящ хълм“, чиито пламъци могат да бъдат видени от разстояние 100 мили.
В Англия има съобщения за изригване на вулкана Хекла в Исландия и на вулкана Етна в Италия от този период. Те дори са обединени в поема, публикувана през 1600 г., която описва „серният огън“ на Хекла в една строфа и пламъците на Етна две строфи по-долу. Има много съобщения за вулкани в този период, например в Индия. Но голямото изригване на вулкана Уайнапутина в Перу през 1600 г. остава недокументирано на английски език, въпреки че на следващата година води до лоша реколта и до една от най-студените зими в историята на Европа.
