Тази дума е изминала дълъг път, преди да развие настоящото си значение на човек, пристрастен към алкохола.
Първоначално английският еквивалент, използван като прилагателно, „алкохолен“ е бил чисто научен термин, свързан с термометри, газове и разтвори. Едва през първите години на 19-и век думата алкохол е започнала да се употребява като понятие за напитка, консумирана от човека, и почти веднага е била възприета негативно. През 1823 г. Американският медицински справочник пише, че „злоупотребата с алкохолни напитки ви излага на големи опасности“. Скоро след това алкохолът бил асоцииран с отравяне и интоксикация, делириум и пиянство, но също така и с удоволствие.
Впоследствие думата алкохолик била използвана за човек, който е пристрастен към пиенето и така е навлязла в речника на очаквано строгата „Scottish Temperance League“, основана в Глазгоу през 1844 г. и веднага е публикувана в доклада „Scottish Temperance Review “, който атакува пиенето и алкохолиците, които го практикуват.
В крайна сметка американците са тези, които прокарват първите закони срещу алкохола. Пиенето на алкохол за удоволствие било забранено за 4 години, преди протестите на работническата класа да доведат до отменянето на този закон. Повечето разбирали, че алкохолът е удоволствие, което трябва да се консумира с мярка. В България и навсякъде по света разумните следва да залагат първо на качествен сертифициран алкохол и второ на изпитани средства след евентуално прекаляване с любимото питие.
