Аншоа / Anchovy
Аншоа е малка риба от семейството на херингите, която се среща по целия свят във водите с умерена температура. Думата аншоа произхожда от Средиземноморието, но не е сигурно дали води началото си от португалски, испански, или италиански. Във всеки случай около 1600 г. в Англия аншоата вече се използва при консумация на алкохол. За пръв път думата се среща в писмена форма на английски език в първата част на „Хенри IV“ от Шекспир. Там Хенри разглежда сметките, които дебелият Фалстаф е натрупал в кръчмата. Освен огромното количество алкохол, в тях фигурират пиле и аншоа. Томас Венер завършва Оксфорд през 1598 г. – годината, когато е написана драмата „Хенри IV“. Той също пише за аншоа, след като става успешен лекар, който препоръчва парните бани (това не е изненадващо, тъй като е практикувал в Бат). Венер е един от първите лекари, които пишат срещу тютюнопушенето. Също така той изготвя една от първите книги за здравословен начин на живот, която е публикувана през 1620 г. под името Via Recta ad Vitam Longam. Подзаглавието е дълго, но дава ясна представа за какво става въпрос в книгата – „достъпно философско изложение за характера, действието и ефектите от всички хранителни вещества и наблюдения относно хранителния режим за запазване на здравето ”. Там той споменава аншоата като „популярно месо сред пияниците” и онези, които възнамеряват да пият.
Всъщност е много трудно да се намери прясна аншоа, защото рибата не може да се съхранява добре в това състояние. Но със своя богат маслен вкус, който подхожда добре на различни алкохолни напитки, тя се използва в комбинация с тестени изделия с лук и маслини, сос Уорчестър и салата Цезар.
