Умението на древните гърци да разказват истории е втъкано в древногръцката митология, а тя пък от своя страна е допринесла много за развитието на английския език. Малко известно е обаче, че класическите творби на древните гърци почти не са били познати в Англия до времето на Шекспир. Тогава жаждата за ново знание отключва интереса към други култури и води до бързо развитие на английския език.
Типичен пример за това е развитието на думата атлас. В древногръцката митология Атлас е титан, който участва в бунт срещу боговете. Понеже се е отличавал с огромна физическа сила, наказанието му е било да поддържа върху раменете си небесните сфери. В английския език изразът „Атлас на поезията“ се използва за пръв път като похвала за изключителна поетична дарба.
От 1636 г. този смисъл на думата потъва в забвение. Това става така, защото през същата година е публикуван „Атлас или географско описание на света“ (Atlas; or a geographic description of the world), от Джерард Меркатор и Джон Хонд. Това е сборник с географски карти. Разпространяването на думата е подпомогнато от факта, че на корицата е нарисуван Атлас, който поддържа небесата върху раменете си. Думата атлас веднага си проправя път в този смисъл. Само пет години по-късно Джон Евелин си припомня в прочутите си дневници как е отишъл да си купи географски карти и атласи.
Днес атласите от хартия са много по-малко търсени заради възможностите, които предоставя интернет, и са жертва на конюнктурата точно както картичките, пътеводителите и пощенските марки.
