С масовото производство на висококачествени продукти се заражда и рекламната индустрия. В Германия Карл Лангевише основава издателска къща с цел да продуцира и продава „привлекателни масови изделия на възможно най-ниска цена“. Той открива нови начини да достигне до онази аудитория, която сам нарича „необразованите маси“ с разлепянето на постери в книжарниците и с публикуването на рекламен текст върху обложката на книгата, така наречения блърб – кратък хвалебствен отзив върху втора корица. Първата поява на блърб е в Германия през 1902 г. Издателската къща все още съществува и издава книги, свързани с изкуството.
Човекът, който въвежда думата блърб като кратко описание, използвано за рекламни цели, е Джилет Бърджес. Бърджес е хуморист и критик на изкуството и дори основава детско хумористично списание със заглавие „Чучулига“. От него излизат 24 броя, а първият брой започва със следния поетичен шедьовър:
„Никога не съм виждал крава лилава
И не се надявам някога да видя;
Но все пак трябва да призная
Че предпочитам да я видя вместо сам да бъда кравата лилава“.
За да рекламира една от собствените си книги, „Are you a Bromide?“ (Досадник ли си?) той дори надхвърля границите на собствената си идея. Върху книгата има снимка с жена, наречена Госпожица Белинда Блърб, заснета е в момент на писане на хвалебствена препоръка, а заглавието е „Да, това е блърб!“. Следва невероятно положителна препоръка, включваща изречението „Едва когато прочетеш този шедьовър, ще разбереш що е то книга“. Ограничен тираж от книгата е бил представен на издателска вечеря и оттогава този подход е възприет повсеместно. Идеята се оказва толкова успешна, че Бържес започва да се шегува с голяма доза ирония със собствената си креативност. В книгата с дефиниции на безсмислени думи със заглавие „Пълно издание на Бърджис“ (Burgess Unabridged), издадена през 1914 г, между страници с безсмислия, той вмъква дефиниция на собственото си изобретение блърб: „Крещяща реклама, вдъхновена препоръка“. В крайна сметка Бърджес остава в историята не по начина, по който е мечтал, а с реалните си заслуги.
В българския език думата блърб е известна основно в издателските среди и все още не е навлязла в употреба..
