Думата чадър в английския език „umbrella” произлиза от латинската umbrа, която означава „сянка”, и години наред предметът се е използвал като средство за защита по-скоро от слънцето, вместо от дъжда. Чадъри са се използвали в Египет, Сирия, Китай, Индия, Гърция и Рим. Те са били смятани за символ на добър социален статус и както по-превзетите граждани са показвали пера от паун и са се разхлаждали с ветрила от паунови пера, така и хора от определена класа са се предпазвали от слънчеви изгаряния с елегантни чадъри.
В резултат на това, почти всички ранни отпратки към думата в английския език се отнасят за екзотични места. За първи път думата е спомената през 1611 г. от пътешестващия писател Томас Кориат в забавно озаглавеното му описание на пътуване из Италия, Франция и Германия – „Нелюбезности: набързо издърдорени за пет месеца (Crudities: Hastily gobbled up in five months)”. По ирония, 1611 година е една от най-мокрите години в историята на Англия, с непрекъснати валежи и наводнения, които са унищожавали насаждения и къщи. Под съмнение е дали тогава английските читатели са щели да оценят историите на Кориат за по-слънчеви страни.
Изглежда Томас Хърбърт (Китай и пътешествениците в кресла) е бил първият англоговорящ човек, който е видял чадърът да се използва като защита срещу дъжда. Документирал е това свое наблюдение в книгата си „Пътешественици в Персия”. Идеята обаче не станала популярна сред английските пуритани, които вярвали, че дъждът е пратен от небесата, и смятали чадъра за предмет на своеволие. Едва през късната Викторианска епоха чадърът започва да се използва от повече хора, като минава още повече време, докато се превърне в консуматорски продукт с глобален пазар. Китай, едно от първите места, където англоговорящи са видяли как се използва чадърът, сега е световен лидер в производство му, като само в град Шанюй има над 1 000 фабрики. В САЩ всяка година се продават около 33 млн. чадъра.
Чадърът също така е основен елемент в една от най-известните и запомнящи се сцени от филм за всички времена. През 1952 г. Джийн Кели създава неповторимия танц към песента „Пея под дъжда” (Singing In The Rain). В сцената чадърът е показан като елегантен аксесоар, но не и като ефективна защита от дъжда. Мистър Кели става мокър до кости и след заснемането на сцената вдига 39,4 градуса температура.
