Сред първите споменали червената боровинка е Томас Шепард, пуритански пастор, който напуска Англия, отправя се към Масачузетс през 1635 година и се установява там. В „Ясна светлина на Евангелието” (1648), той отбелязва, че червената боровинка се бере през пролетта и есента. Плодът е споменат и от Джон Джоселин, английският пътешественик, който записва първата употреба на израза „Ден на благодарността” във връзка със САЩ. В първата си книга „Необичайни явления в Нова Англия”, той пише за „птици, зверове, риби, змии и растения в тази страна”, както обяснява подзаглавието на творбата му, публикувана през 1672 година. Там е и първото описание на червена боровинка на английски език като „дребно увивно растение, което вирее в солени блата”. Джоселин споменава и много от особеностите на червената боровинка, с които тя е известна и днес – възкиселия й вкус, въздействието й при лечение на скорбут, качествата й като добавка към сосове за месни ястия и в плодовите пайове.
Червената боровинка е от малкото плодове, типични за Северна Америка и след 200 години отглеждане с търговски цели, Америка е водеща в производството й. Само щатът Уисконсин произвежда повече от 50% от цялото световно производство. Първоначално червените боровинки били използвани основно в сосовете, поднасяни по традиция в Деня на благодарността и с коледната пуйка, поради което производителите са били силно зависими от сезонното пазаруване. Търсенето на плодовете нараства значително през 60-те години на 20 век, първоначално заради производството на сокове и нектари, а в последните години сушените червени боровинки се включват в зърнените закуски, в шоколадовата индустрия и в хранителните добавки заради хранителните си качества и високото съдържание на антиоксиданти. Основни пазари извън САЩ са Великобритания, Германия и Япония.
