Думите манго и бамбук дължим на Линшотен. Ян Хюйген ван Линшотен е бил холандски търговец, който пътувал често до Испания и Португалия, а след това в продължение на шест години обикалял с португалски кораби из Африка и Азия. Достигнал е дори до Арктика. Неговите описания на холандски на тези пътешествия са едни от най-ранните източници на информация от първа ръка за местата, които е посетил. Те почти веднага са преведени на английски, немски и френски. Преводът на английски е публикуван през 1598 г. със заглавие „Пътеписи от Източните и Западните Индии“ (Discours of Voyages into ye Easte & West Indies). Тази книга е преведена от Уилям Филип, който е може би първият преводач от холандски на английски, специализирал по темата пътешествия.
Точно тук думата къри е спомената за пръв път. В описание на индийските хранителни навици се споменава, че „повечето видове риба се ядат с ориз, варят се в бульон и се изсипват върху ориза, който малко киселее, но общо взето е приятен на вкус, нарича се къри и това е тяхната ежедневна храна.“
Думата къри произлиза от тамилската дума kari – това е сос за ориз, който си проправя път до Англия благодарение на португалците. Те са го наричали карил (caril). Това е казано съвсем ясно в едно ранно споменаване на къри като начин за подправяне на ориза. В книгата си „Историческа връзка на остров Цейлон“ (An Historical Relation of the Island Ceylon), Робърт Нокс пише от собствен опит – той е пленник на острова в продължение на цели 19 години. Нокс разказва в книгата как индийците събират вкусни незрели плодове и ги „сваряват, за да направят къри, както гласи португалската дума“. Всъщност това е първото описание на мястото, което днес се нарича Шри Ланка, и превръща писателя Робърт Нокс в знаменитост по онова време.
Първата рецепта за къри на английски език се появява много по-късно. Книгата на Хана Глас „Готварското изкуство – просто и лесно“ (The Art of Cookery Made Plain and Easy e готварска книга от 18 век, претърпяла 20 преиздавания. Тя описва как „се прави къри по индийски“, но рецептата няма много общо с днешното къри. Авторката препоръчва към пилето да не се прибавя нищо друго освен ориз, куркума, джинджифил и пипер на зърна.
Кърито си пробива път в Англия едва когато от Британска Индия започват да се завръщат държавните служители и след наплива от емигранти от Азия в края на Втората световна война.
