Основната идея за израза дю дилиджънс анализ съществува още преди да се появи армията от адвокати, специализирани в осигуряването на съответната необходима информация, преди да се вземе решение за покупката на имот или придобиването на компания.
Думите са употребени за пръв път в това съчетание в началото на 17 век от Ричард Кару във фантастичната му поема „A Herring’s Tale“ („Историята на херингата“). В поемата Кару пише, че поданниците трябва да изпълняват заповедите на монарсите „с дължимото усърдие“ (with due diligence).
Терминът има много по-кратка история в САЩ и се превръща в юридическо понятие в резултат на Голямата депресия. Законът за ценните книжа от 1933 г. се опитва да намали безразсъдната продажба на акции и съдържа така наречената „дю дилиджънс” защита, която описва средства за юридическа защита за брокери, обвинени, че са разкрили неподходяща информация. Веднъж навлязъл в юридическия речник на нацията, терминът дю дилиджънс се превръща във важно понятие, а в днешното си значение се отнася за предварително проучване на личности или корпорации преди подписването на договор, както и за специфично ниво на предпазливост и внимание, преди да се предприеме определено действие.
В българската юридическа практика съществуват изразите дю дилиджънс анализ, дю дилиджънс доклад или просто правен дю дилиджънс. В общи линии става въпрос за обстойна правна проверка, която се изразява в изследване на юридическия статут на обекта, представляващ интерес за инвеститора и предоставяне на съвети за придобиването му.
