Англия е страна, в която често вали дъжд, а дъжд, който се стича по стените на къщите, може да причини сериозни проблеми. Преди около 1 000 години местата за капчуци са били регламентирани и това е предотвратявало споровете между съседи. Думата eaves (стряха) означава перваз на къщата, а думата drop (капка) се отнася за водата, която пада от покрива. Според закона собственикът не е имал право да строи къща точно на границата на своя имот. В противен случай дъждът може да се стича върху земята на съседа и да причини щети. Това се смятало за много близко разстояние и било неприемливо.
Въпросното значение на думата било взето под внимание от английския закон, в който стичането на вода от стряхата на къщата се счита за престъпно деяние. Много е странно да се открие думата „eavesdropper“ като единствената дума на английски в архива на съдилището в Нотингам в документ, написан на латински. Да се доближиш толкова близо до къщата – под стряхата й – може да бъде наказуемо. Идеята за подслушване на разговор, без да се споменават законовите разпоредби, свързани с разположението на къща, се появява едва в началото на 17 век. Дори в този смисъл деянието се счита за нещо неприемливо. Това става ясно при споменаването на думата в новия й смисъл в пиесата „Sir Gyles Goosecappe“ от Джордж Чапман (сериозен конкурент на Шекспир в драматургията), в която Лорд Момфорд предлага: „Би било доста смело, ако подслушваме“.
И днес негативният нюанс се е запазил. Подслушването означава слушане на разговор без разрешение. В някои развиващи се страни все още е възможно да се подслушват телефонни разговори чрез дериват. В по-развитите страни разговорите просто се прихващат – със или без съдебна заповед. Така че думата за подслушване в английския език все още пази първоначалното си значение – да се приближиш до съседите си по не особено легален начин. А у нас всеки знае, че нищо не може да спре любопитството на съседите и случайното дочуване на чужди разговори.
