През 50-те години на 20 век, модните фигури от света на шоубизнеса стават известни като глитерати. Произлизаща от комбинацията на думите glitter (блестя) и literati (образовани, учени), думата носи не само идеята за блясък, но и за ниво на артистична заслуга и за кратко време се възприема като положителен епитет. Много скоро обаче придобива негативен оттенък.
Същото се отнася и за думата glitzy. Тя произлиза от немския глагол за „блестя“ или „сияя“ и се въвежда на Медисън авеню през 60-те години на 20 век. Американските рекламисти използват glitzy като положителен етикет за много продукти и за известно време той е успешен. Отново обаче мнението се променя. Днес да бъдеш glitzy означава да си ярък, дори ефектен, но не и с добър вкус. Козметика, бижута или аксесоари, носещи определението glitzy, се асоциират с липса на съдържание и по ирония с липса на истински стил.
В песента си „Fletcher Memorial Home” от 1983 година, Пинк Флойд произнася сурова присъда над поствоенната реалност, като обобщава греховете на тираничните държавни лидери и включва в списъка на престъпниците „Латиноамериканските глитерати, пакетиращи месо“. Времето очевидно не е било благосклонно към глитератите, след като от знак за артистичен блясък те се превръщат в колективно определение за престъпни диктатори.
Думата глитерати вече навлиза в българския език чрез медиите. Това обаче не се отнася за думата glitzy. Заради напъните на родния шоубизнес да създава звезди, нищо чудно думата да навлезе в родния речник на светските хроникьори.
