Терминът канджи се отнася за идеограми, които представляват най-голямата (и най-ужасяващата) част от японската писмена система. Те са заети от китайски вероятно още през 6-и век и оттогава са били адаптирани в много случаи. Думата канджи се появява за първи път в английския език, когато Уилям Монтгомъри Макговърн пише книгата си „Разговорен японски“ през 1920 г.
За много жители на Запада канджи изглежда като нещо артистично, дори красиво, като някои хора се отправят към студиото за татуировки, за да отбележат перманентно тези символи върху кожата си с мастило, не винаги с подобаващ резултат. За други, които посещават Япония с цел пътуване, канджи представлява бариера за общуването, това са купчина сложни завъртулки, които те карат да се чувстваш изтощен и копнеещ за доброто старо АБВ.
Въпреки това Канджи могат да бъдат очарователни заради историите, които разказват, и ако разкодирате метода, по който да ги четете, можете да се движите из Япония по-комфортно и да имате татуировка, на която пише „Любов“ вместо „Ядене“.
Нека разгледаме символа 好(suki), който се превежда като обичам, мил или любов. Може би изглежда малко сложен, затова нека го разделим на по-малки части. Лявата страна на символа 女 обозначава думата жена. Това е идеограма, адаптирана през вековете, която води началото си от примитивна рисунка на бременна жена с протегнати ръце. Дясната част на символа представлява обозначението за дете. За китайците жената и нейното дете са били символ на нещо добро и ето как се появява символът suki. Ето как той се вписва в изречението „Аз обичам планините“ (планини на японски е yama или 山): 山が好 (yama ga suki).
Когато започнете да раздробявате символите на отделните им съставни части, те стават по-ясни и могат също така да ви дадат идея за значението на изобразената с тях дума. И така, остава ви да научите само още 1998 символа, преди да можете да четете сполучливо на японски!
