Кимчи (Kimchi) – Дума на деня
Днес е празникът на буквите в Корея, на който се отбелязва създаването на корейската азбука през 1446 г.
Това е език, на който говорят около 80 млн. души. В основата на този речник са местните корейски думи. От думите, използвани в страната, около 5% произхождат от английски език. Това заемане на думи обаче не върви в обратната посока. Оксфордският речник на английския език цитира само 15 думи с корейски произход, използвани в английския език. Една от тях е хангул – корейската фонетична азбука. Други такива думи са вон (парична единица), и Таекуон-до – източното бойно изкуство.
Векове наред Корея е била почти непозната за западния свят. Дипломатически отношения се установяват едва през 1884 г. от Великобритания.
Кимчи
Липсата на информация се е отнасяла и за храната. Една от ней-често използваните корейски думи в английския език е свързана с определен вид храна – Кимчи. Кимчи се яде в Корея в огромни количества – средно по 18 кг. годишно на човек. Но какво все пак представлява Кимчи? Какви са съставките му и как се приготвя? Най-подходящото място, където можете да научите почти всичко за Кимчи е музеят “Кимчи” в Сеул. В него са представени 187-те вида кимчи, предлагат се дегустации, готварски курсови и информация как се е развивало кимчи през годините. Основните съставки са зеле, зелен лук и краставици.
Изабела Бърд
За Кимчи първа пише Изабела Бърд – англичанка, живяла през 19 век, която е пътувала изключително интензивно. Тя описва преживяванията си в книги, посветени на Америка, Китай, Япония, Израел, Иран, Малайзия, Австралия и Корея. Книгата й “Корея и нейните съседи” е публикувана през 1898 г. Тя съдържа 450 страници и е първият текст, в който се описва Корея през очите на англичанин. В книгата авторката споменава Кимчи три пъти, определя го като “сложно ястие от кисело зеле”. Тя вкусва Кимчи в присъствието на принц, както и в къщата на беден рибар.
Джеймс Гейл
Джеймс Гейл споменава кимчи същата година. В неговите “Корейски бележки” той пише: “открихме корейска колиба и за наша радост, отново похапнахме ориз и кимчи”. В скоби той споменава, че Кимчи има вкус на мариновани зеленчуци. Гейл е човекът, който внася английския език в Корея и обратно – корейския в англоговорящия свят. Той пристига в Корея от Канада през 1888 г. като мисионер и напуска страната в края на живота си през 1927 г. През това време не само превежда Библията на корейски език, но и много корейски книги на английски. Освен това публикува първия корейско-английски речник и пише история на Корея на английски.
На чужденеца му трябва време, за да заобича Кимчи. През 1925 г. излизащото в Единбург месечно списание “Блакудс магазин” цитира пример за шока, който е преживял един чужденец при първото вкусване на Кимчи. Авторът на публикацията се оплаква, че му се е ноложило да вкуси “пет различни вида кимчи, ужасно ядене от изгнили зеленчуци”.
Кимчи наподобява българското кисело зеле, но има много подправки като лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други съставки, сред които и джинджифил. Докато в България киселото мляко е считано за храна на дълголетието, корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните свойства на кимчи. Може би и поради тази причина в Корея Кимчи присъства във всяко от трите основни хранения за деня.
Думата Кимчи не е известна толкова в България, особено написана на български език. Ако сте посещавали корейски ресторанти от типа на Korean Restaurant Yun или Arirang и желаете да опитате това ястие, можете да си го поръчате, като за една нормална порция това удоволствие ще Ви струва около 8-10лв.
