23.07.2014

Кич / Kitsch – Дума на деня

Думата кич (Kitsch) навлиза в речта съвсем отскоро. Използвана е за пръв път през 1878 г. в една немска поема за сатирично описание на картина със съмнителни качества. Лингвистите предполагат, че терминът всъщност произлиза от английската дума sketch, използвана много често от богатите американци и британските туристи, пътуващи из Европа в края на ХІХ в. в търсене на творби от стари майстори, които вместо това често купуват лошо нарисувани картини от немските битпазари.

Трябва да изминат още 50 години след появата й през 70-те години на ХІХ в., преди думата да навлезе в английския език. Употребена е за пръв път в писмо от Брайън Хауърд, поет с цветист стил и член на Обществото по изкуствата в колежа Итън, прототип на Антъни Бланш в романа „Завръщане в Брайдсхед” на Ивлин Уо. Хауърд пише, че е имал „добра седмица, по време на която е яздил, ходил е на лов с кучета и е слушал “Kitsch” по радиото.” Както се случва често с непознатите думи в английския език, терминът е обграден с обърнати кавички, когато е използван за пръв път. Главната буква К показва, че е взет директно от немския език.

Впоследствие думата Kitsch окончателно си проправя път в английския език. Вероятно най-важната стъпка в този процес на поставяне на думата върху лингвистичната карта е появата на статия от американския критик по въпросите на изкуството Клемент Грийнберг, озаглавена „Авангард и кич”, публикувана през 1939 г. Тя е посветена изцяло на кича, като думата се появява 53 пъти. Грийнберг дефинира кича като „продукт на индустриалната революция, която урбанизира масите в Западна Европа и Америка”, след което дава много примери какво представлява кича, като включва холивудските филми, танца степ, кориците на списанията и рекламите. Грийнберг добавя, че „Кичът претендира, че не изисква нищо от клиентите си освен парите им – дори няма претенции да им отнема от времето.”