Думата конфети обединява две удоволствия, които сме взели от Италия – организирането на тържества и умението да празнуваме.
Съществува стара традиция да се раздават бонбони във вид на захаросани бадеми на важни церемонии като сватби и кръщенета. Бокачо споменава този обичай в „Декамерон“ през 1350 г. В началото на 15 век това лакомство се сервира само на сватбите на аристокрацията. Традицията обаче се утвърждава едва след като захарта става нещо обичайно за Европа и то благодарение на италианските изобретатели на остров Мадейра, които превръщат захарта в лакомство, достъпно не само за несметно богатите. Италианското удоволствие е било оценено и от Гьоте, който е опитвал конфети на карнавал в Рим.
Съществувало е и друго традиционно забавление – хвърляне върху тълпата на лакомства като плодове и яйца по време на паради. Удоволствието обаче е било твърде скъпо. Така се е появила нуждата от алтернатива – тебеширени топчета, наподобяващи сладки конфети, а след това и хартиени. Първата употреба на думата в английския език показва точно този преход. След Гьоте шотландският поет Джон Майн пише, че е голямо забавление на италианските фестивали да се хвърлят конфети, които той описва като „кръгли неща с размерите на стъклени топчета“. Също в Рим Дикенс описва парад, на който зрители, надвесени от прозорец, изсипват големи торби пълни с конфети върху главите на хората, които се стелят надолу като облак.
А тази картина ни отвежда директно към традиционните паради с конфети в Ню Йорк. Първият подобен парад се е провел на 28 октомври 1886 г. при пристигането на Статуята на свободата. По онова време са били хвърляни остатъците от надупчените ленти на телеграфските апарати, затова и тези паради по традиция продължават да се наричат „Телеграфо-лентови паради“ (ticker tape parade). Днес естествено, конфетите, които се хвърлят от високите нюйоркси сгради, нямат нищо общо с тези архаични ленти и са всъщност непотребна хартия от офисите, нарязана от машина на тънки лентички.
