Този дребен и леко стипчив на вкус цитрусов плод с цвета на портокал е открит през 1699 година от британския откривател Уйлям Дампир. Дампир е един от великите пътешественици на 16 и 17 век, обиколил е земята три пъти и е въвел авокадото и китайските пръчици за хранене (chopsticks) в английския език. Името кумкуат произлиза от китайската дума за „златен портокал” и се използва за първи път в Китай още през 12 век. Любопитно е, че изминават цели 150 години преди думата да бъде въведена в английския език, както и самият плод да се появи в Англия. През 1846 Робърт Форчън внася първия екземпляр.
Форчън е по-добре познат с това, че обхожда Азия, за да открива непознати растения. Той е и човекът, въвел чая в Англия. Като транспортира този екзотичния плод от Китай до Англия, той си спечелва частични права за наименованието му. Ботаниците класифицират кумкуата като част от рода Fortunella, род, кръстен на самия Форчън (Fortune).
Ето и някои особености при отглеждането на кумкуат – за да се получат около 4000 плода, е необходимо да се засадят 80 дървета върху площ от 1000 квадратни метра. Азия остава ключов производствен център, като основните производители са Китай и Япония. Плодът се отглежда и в Гърция, и в САЩ. В град Дейд Сити във Флорида даже се провежда годишен Фестивал на кумкуата.
А какъв е самият плод? Характерната му тръпчивост го прави добро допълнение към сладко-кисели ястия. Може да се яде суров, да се използва за приготвяне на мармалад или желе, да бъде добавян към чая и към коктейли. Мохитото от кумкуат, при което от плода се добавя към ром, сок от портокал и мента, е предпочитано питие в Латинска Америка. Изтънчените кулинари могат да пробват комбинацията от сос от кумкуат и печен пъдпъдък или шоколад, като не бива да забравят, че освен всичко друго той е полезен и за здравето. Твърди се, че сокът от кумкуат е чудесно средство срещу простуда и подсилва имунната система.
