Братята Райт извършват първия полет с моторен самолет през 1903 година, но по това време напредничавите нюйоркчани вече планират безопасни места за кацане. Вестник „The Brooklyn Daily Eagle“ от 10-ти април 1902 година дръзва да мечтае, че „Ню Йорк един ден ще бъде най-голямото летище в света“ и интересът към начинанието скоро се разпространява отвъд Атлантика. През 1914 година вестник „The Times“ предсказва „бъдеще, в което всеки по-важен град ще се нуждае от летище (air-port), както в момента от железопътна гара“.
Думата летище (air-port) се употребява за пръв път във вестникарска статия през 1919 година, в която се описва местността Бадер Филд в град Атлантик сити. Описанието пасва добре; Бадер Филд е ивица земя, заобиколена от три страни от вода. Става терен за авиацията през 1910 година, но получава името си едва когато журналистът Робърт Удхаус го използва, за да опише мястото и полетите с хидроплани, с които се обслужват пътници до Ню Йорк и обратно.
Романтиката на полетите много бързо завладява въображението на публиката. През 1927 година първата награда на Академията за най-добър филм печели „Криле“ (Wings), черно-бял ням филм за летци. През същата година Чарлз Линдберг смайва света, като прелита сам Атлантика без междинно кацане. Като първия човек в историята, който прекарва един ден в Ню Йорк, а на следващия е в Париж, Линдберг става символ на възможностите, които предоставя моторното летене и през следващите десетилетия много нови летища осейват картата на света.
До края на 2012 година в света има 43 794 летища. Така преживяването да пътуваш по въздуха, някога толкова екзотично и вълнуващо, се превръща просто в рутина. За жалост, този списък с 43 794 летища не включва Бадер Филд. Съвременните летища с огромните си самолети просто го оставиха зад гърба си. Неговите писти с дължина под 3 000 фута се оказват твърде къси и така скромният пионер, откъдето започва всичко, е затворен завинаги през септември 2006 година.
