Думата шедьовър в българския език е взета от френската дума (chef-d’oeuvre). Трудно е да се открие откога точно е навлязла в българския език, но очевидно българските студенти във Франция, а и преклонението на българските творци към образците на френската култура, са допринесли за появата й в езика ни със значение на „изключително добро творческо постижение в областта на изкуството, литературата или културата в световен мащаб или сред творчеството на един автор“. Но нека сега тръгнем по следите на думата със същото значение в английския език (masterpiece), при това по-отдалеч.
Немците имат забележителна система за професионално образование, която върви паралелно с университетите. Започвайки от 16-годишна възраст, много млади хора стартират тригодишни периоди на обучение, при които обучаемият може да бъде наречен или чирак (за такива професии като електротехник, хлебар или дърводелец) или стажант (за професии като офис мениджър, IT експерт или хотелски персонал). Получаването на диплома за средно образование (еквивалент на гимназиално образование в България) е в края на третата година.
Има още две следващи степени по пътя на успешната професионална реализация – калфа и майстор. Всяка от тях също продължава около 3 години. Обикновено калфата се мести от една работилница в друга из Европа, за да изучи тънкостите на занаята. След дипломирането си на него му е позволено да се приготви да стане майстор и да бъде приет за член на занаятчийската гилдия. Това изисква както теоретични, така и практически познания за професията. И ето че дойдохме до английската дума „masterpiece“. Практическите познания се демонстрират чрез шедьовър (като торта и т.н.) , и показват на околните на какво е способен кандидатът. Точно това значение на думата е използвано за пръв път в английския език в началото на 16 век с транскрипцията от немски „masterstick“. Малко по-късно думата се появява в анонимната пиеса „Мъдростта на д-р Додипол“ (The Wisdom of Doctor Dodypoll), като оценка за отлично свършена работа. Думата очевидно е широко разпространена, след като Шекспир я употребява в „Макбет“, за да опише стъписването след убийството на крал Дънкан: „Злодейството постигнало е своя най-страшен връх!“ (превод В. Петров) „Confusion now has made his masterpiece“. Върхова творба, най-страшен връх или просто образец на майстора – шедьовърът е венец в творчеството на всеки – от главния готвач до Леонардо да Винчи.