10.10.2013

Нимби / NIMBY – Not In My Back Yard – Дума на деня

NIMBY – Not In My Back Yard.

Нимби (Пишман протестиращ от типа: “Не и в моята градинка!”)

Акронимът Нимби (не и в задния ми двор), се отнася за поведението на хора, които признават нуждата от социална и политическа ангажираност, но отказват да я приемат, ако тя се отразява на собствения им начин на живот. Използва се за пръв път от журналиста Уолтър Роджърс през 1980 година, когато той описва апатията към проекти, свързани със строителство и съхраняване на отпадъците и в последните три десетилетия се използва все по-често. Да бъдеш наречен нимби означава да бъдеш обвинен, че си донякъде лицемер, човек, който познава правилния път за обществото, но не иска този път да преминава с кални стъпки през собствения му имот.

Думата се използва за местни групи за натиск, които се противопоставят на строителството на летища, клиники за лечение от наркотична зависимост, опасни сметища, вятърни електроцентрали или нови пътища. Класически примери на нимби са богатите жители от провинцията, които дължат благосъстоянието си на индустрията, но се борят настървено икономическото развитие да не засегне идиличното им съществуване. В последните години много местни групи и общности се изказват срещу плановете за заселване в тяхна близост на хора, търсещи убежище. Те твърдят, че действията им не се базират на расистки предразсъдъци. Типичният рефрен на нимби е: “Не казваме, че не искаме това да стане. Просто казваме, че не искаме това да се случи тук”.

И понеже гласът на индивидуалния гражданин и хорът на локалните групи за натиск звучи все по-силно, нимби става все по-популярна фигура в обществения живот. Много собственици на земя, конкуриращи се индустриалци и заинтересовани групи не се притесняват да упражняват правата си открито и наемат специални консултанти за съвет как да водят и спечелят битката за зониране и как да преместват проекти. За добро или за лошо, нимбитата стават все по-умели в заграждането на собствените си задни дворове.

Поведението на нимби е добре познато в България, но думата още не е получила гражданственост. Лицемерието на групи за натиск или отделни личности лъсва в медиите от време на време и скептичният българин има нюх да различава личния интерес от обществената ангажираност. Интересно е това, че думата има близо звучене до думата “нимба” – ореол на светец. Ясно е, че нимбитата трудно биха се окичили с подобен ореол.