Паника / Panic – Дума на деня
Гръцката митология има голям принос за речниковия фонд в английския език. Но почти никой в Англия не е чел тези митове до началото на 17 век. Дотогава основната литературна творба, подхранвала английския език, е Библията. С началото на Ренесанса класическите творби на античността отново започват да се четат и английският език става още по-интересен.
Такава е и историята с нашата дума на деня паника. Думата „панически“ е използвана за пръв път в английския език като прилагателно във връзка с Пан, древногръцкия бог на пасищата, покровител на пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. При първата употреба на прилагателното панически става въпрос за преследване на човек, което се извършва с „панически крясъци и смях“. Но много скоро думата започва да се отнася до необуздаността и ужаса, които според древните гърци обхващат хората, когато бог Пан е наоколо. Филемон Холанд е голям английски преводач, описан в друга статия в рубриката „Дума на деня“ на EVS Translations. В превод на творба на Плутарх през 1603 г. той пише за „глупави страхове“ или „панически ужас“, възникнали без каквато и да било причина. Думата се появява често в поезията и прозата. Интересна е употребата на панически в поема на метафизичния поет Андрю Марвел:
И отвред се носеше паническо стенание,
Сякаш самата природа на нещата рухваше в нищото.
Днес паниката се счита за нормално човешко състояние, което възниква често и при обществени прояви. Тя е част от колективното поведение и доброто градско планиране осигурява подходящи препятствия, които пречат на колективната паника да предизвиква жертви или наранявания. Най-добре е да се следва съвета на Дъглас Адамс, автора на „Пътеводител на галактическия стопаджия“: „Не се паникьосвайте. Всичко излиза извън контрол по реда си…“. Но кой може лесно да последва този съвет и никога да не изпада в паника, независимо от чувството си за хумор?
