Радиоактивността или спонтанното излъчване на радиация от вещества е открита от Бекерел, който получава Нобелова награда за откритието си през 1903 г.
Той споделя наградата с ученичката си, докторантката Мария Кюри и нейния съпруг Пиер, които изследват радиацията. Мистериозните лъчи първоначално са били наречени Бекерелови лъчи. Всъщност тъкмо семейство Кюри изковава термина „радиоактивен“, като го използва за пръв път в научна публикация през 1898 г. Заради въодушевлението около новото откритие думата се възприема в английския език почти веднага.
В последните две десетилетия думата радиоактивен се използва в английския език и за описание на бурна атмосфера в бизнеса и политиката. В българския език прилагателното все още се употребява единствено в буквален смисъл, като най-честите словосъчетания, в което се среща извън упоменаването на конкретните радиоактивни химични елементи, са радиоактивно замърсяване, радиоактивни отпадъци и радиоактивен облак. Ако проследим обаче пътя на прилагателното токсичен (отровен) от конкретния до метафоричния смисъл, в който се употребява днес, можем да предположим, че подобно развитие е възможно и за думата радиоактивен.
