Като много други японски думи, думата самурай изминава необичайни пътища, преди да влезе в английския език. Думата произлиза от saburau, „служа“. Традиционните самураи са войни в служба на daimyo, областните военачалници на Япония. Свирепи в битката, но с монашеска преданост, те следват сбор от правила, така наречените бушидо, в живот, посветен на вярна служба.
Пътят към английската употреба на думата започва с Енгелберт Кемпфер, немски ботаник и пътешественик. По време на презокеанските си пътешествия той остава две години в Япония, където пише подробен дневник за всичко видяно и направено. След завръщането си в Германия публикува том на латински, в който включва познанията си за различни лекарства и описания на японски растения. След смъртта на Кемпфер непубликуваните му трудове са закупени от ирландския лекар и колекционер Ханс Слоун, дал името си на площад „Слоун” в Лондон. Неговата огромна библиотека и колекция по естествена история поставят основите на Британския музей.
11 години след смъртта му, непубликуваните трудове на Кемпфер били преведени от библиотекаря на Слоун, Йохан Шойхцер и отпечатани със заглавие „История на Япония”. Това е най-значимият труд на Кемпфер, който се превръща в основен европейски пътеводител за Япония през 18 век. Този труд запознава английски говорещите читатели с богатството на японския език. Сред думите, преминали през изпитанията на времето, са акупунктура, гинко, каки, дзен и самурай.
Самураят е бил възприеман като японски аналог на американския каубой, и то до такава степен, че е вдъхновил появата на един от най-нашумелите уестърни на Холивуд. „Великолепната седморка” е адаптация на японския филм „Седемте самураи” и представя завладяващ образ на безстрашния войн със самурайски меч в ръка вместо пистолет.
В средата на 70-те години на 20 век самураят става още по-популярен образ по американската телевизия, когато комикът Джон Белуши, звезда от шоуто„На живо в събота вечер”, играе ролята на суров войн, който опитва различни професии. В „Samurai Delicatessen“ той реже сандвичи със самурайския си меч. В „Телефонен техник самурай“ атакува повреден телевизор със самурайски меч, а картината и звукът се оправят като по чудо. В „Нощна треска на самурая” излиза на дансинга и се понася в ритъма на диско като танцьор. Мнението на Енгелберт Кемпфер за тези скечове би представлявало интересно четиво.
