Думата санкция произлиза от френски език и е била употребявана в смисъл на законодателство или закон още в края на 16 век. Обикновено е била част от изразите “постановление и санкция”, “санкция и степен на санкцията”, “закон, постановление, законодателен акт или санкция”.
Постепенно думата санкция започва да се отнася за наказание за неспазване на закона. И понеже обществото по онова време е било много религиозно, в началото на 17 век думата е използвана в смисъл на наказание за неспазване на божествения закон.
Макар и бавно, думата санкция навлиза и в правораздаването като юридически термин. Санкция се използва в негативен смисъл, а компенсация – в положителен. Това е основното значение на думата през 18 и 19 век.
Идеята за санкцията като икономическо оръжие е използвана за пръв път в Англия след Първата световна война. Известният драматург и писател Джордж Бърнард Шоу пише памфлета си “Съвети към мирната конференция” (Peace conference hints) през 1919 г. следното: “Такива широко прокламирани и малко обмислени “санкции” като обявяване извън закона и икономически бойкот на непокорната нация“. Не минава много време преди думата да излезе извън кавичките.
Ефективността на санкциите зависи от техния мащаб и сила. Емблематични примери за икономически санкции са санкциите на САЩ срещу Куба, на ООН срещу Ирак, Южна Африка и Зимбабве или настоящите санкции срещу Русия.
