Думата сепия е спомената за пръв път в „Поклонниците“ („Pilgrims“), един от първите сборници в литературата за пътешествия, съставен от Пърчис през 1613 г. В него е описан огромен пасаж от сепии, който успява да се измъкне от атаката на риба треска. Малко по-късно, през 1620 г. Джон Мейсън, който по онова време е губернатор на Нюфаундленд, пише книга за преживяванията си там. В раздел, посветен на разнообразието от морски обитатели, той прави дълъг списък с видове риби. В него включва сепията, за която прави следния коментар: „сепията е рядък вид риба, изхвърляща вещество, подобно на мастило“. Това поведение на сепията е от голяма полза за нея – черният мастилен облак обърква врага и й помага да избегне атака.
Сепията е най-голямото безгръбначно животно в света, а някои екземпляри дори надхвърлят 10 метра. При такъв гигантски размер, сепията може да похапва всичко, което срещне по пътя си, дори китове. Затова не е изненадващо, че банката „Голдман Сакс“ е сравнена със сепия от Мат Тайби в прочутата му статия за списанието „The Rolling Stone“ през 2009 г., в която той пише: „Най-мощната инвестиционна банка в света е огромна вампирясала сепия, увила с пипалата си лицето на човечеството“.
От друга страна, сепията може да бъде използвана и за добри цели. Черната течност, която изхвърля, е била употребявана за мастило. Днес тази течност се използва най-вече в италианската кухня при приготвянето на тъмна паста и сосове.
