Сибарит / Sybarite
Сибарит е дума, която в англоговорящия свят се отнася за човек, отдаден на лукс и чувственост. Думата произлиза от името на древногръцкия град Сибарис, разположен в Калабрия в южна Италия. Калабрия е подходящо място за възникване на тази дума, тъй като областта е известна с комбинацията от слънчево време, море, разнообразни кулинарни деликатеси и забавление! Градът Сибарис е бил част от гръцката колонизация, която е започнала около 800 г.пр.Хр. и е оставила културна следа в Италия, която е била асимилирана от Римската империя.
Като пристанищен град с плодородна почва, Сибарис става много богат. В класическите литературни произведения има много споменавания на изтънчения лукс на сибаритите, който е включвал спане върху розови венчелистчета за предотвратяване на пришки; забрана за извършване на работна дейност, която създава шум (отглеждане на пилета, дърводелство или ковачество), чак до края на града, за да се намали шумът, и покриване на улиците за предпазване от слънцето.
Произведението „Travellers Breviat“ (1603 г.) включва описание на английски на сибаритите, което предоставя представа за обществото им: „Удоволствието на Тарент и богатството на сибаритите бяха достатъчно обаятелни, за да разтопят всеки човек“.
Първото споменаване на сибаритите на английски език е от Джоузеф Хол в книгата му с поезия и сатира „Virgidemiarum“ . Интересен факт е, че той е бил един от най-ранните английски сатирици, но впоследствие животът му се насочва към по-сериозни неща, когато става свещеник, моралист и духовен писател – истински кошмар за всеки сибарит.
