08.04.2014

Тиквички / Zucchini или courgette – Дума на деня

Както разбрахме вчера, думата тиква (squash) навлиза в английския език в началото на 17 век. Растението е пренесено от Америка в Европа. Превъртете лентата почти 400 години напред и растението се появява със свои умалени сортове в Италия и Франция. Двете думи се превеждат като малка тиква или тиквичка (zucca е италианската дума за тиква, а courge е френският еквивалент).

Почти сигурно е, че растението намира пътя си обратно в малко по-елегантна форма чрез италианските имигранти, подобно на зеленчука броколи. Ревизираната версия на тиквата скуош във формата на по-фината тиквичка (zucchini) се среща за пръв път в американското лайфстайл списание „Sunset“ през 1929 г. в готварска рецепта, в която се препоръчва тиквичката zucchini да се почисти, обели и нареже в тава за печене. Тиквичката е приета с голям успех и става основна съставка на ястието рататуй.

Думата courgette навлиза в Англия почти по същото време. Французинът Марсел Булестан обичал Англия толкова много, че решил да живее в Лондон. Той открива магазин за френски интериорен дизайн и пише за френския начин на готвене в такива бестселъри като „Просто готвене по френски в английските домове или какво да сготвим днес?“ и „365 рецепти за всички дни от годината“.

И освен заради въвеждането на думата courgette в английския език, той има и още едно основание да бъде увенчае със слава – всъщност той е първият телевизионен готвач в света. В първите години на BBC, Булестан приготвя първото си ядене пред телевизионните зрители още през 1937 г. в предаване, озаглавено „Домашна храна с Марсел Булестан“. Той отваря и ресторант, като печели много заради популярността си като шеф готвач. Естествено, ресторантът е наречен „Булестан“ и става известен като най-скъпия ресторант в Англия. Той въвежда индивидуалната поръчка на ястия от меню на Острова. Това е означавало, че някои от най-богатите хора в света е трябвало да чакат за ястията си, за да ги консумират току-що приготвени. В готварската си книга от 1831 г. Булестан включва рецепта, наречена „Тиквички по ориенталски“ (Courgettes a l’orientale). В края на рецептата той пише шеговито, че „ястието може да бъде приготвено твърде сполучливо с тиква от сорта Мароу (marrow), който, както разбирам, е вид възрастна тиквичка.“ (Тиквичките от сорта Мароу наподобяват по форма обичайната тиквичка, но са доста по-едри.)

Така по ирония на съдбата онова, което в миналото е било основна храна на индианците, днес се превръща в скъпо ястие в ресторантското меню.