Думата зеленчук (vegetable) се появява в английския език в много ранен превод на средновековна поема от латински език, който отнема цели осем години, за да бъде довършен. „Книга за Троя“ („Troy Book“) е една от първите книги, показващи богатството на английския език. Нейният автор, Джон Литгейт – съвременник на Чосър и един от първите значими автори на английски език – коментира в пролога, че текстът е еднакво добър както на английски език, така и на латински и френски. И е напълно прав в твърденията си. Книгата вдъхновява по-късна творба на Шекспир „Троил и Кресида“.
По онова време думата на деня vegetable на френски и латински означава да си жизнен, да си в състояние да израстваш. Използвана е във връзка с мъртвия Хектор, който е балсамиран, но изглежда толкова изпълнен с живот, че е vegetable, т.е. има душа и изглежда жив. Тази идея за жива душа (vegetable soul), която е „посята“ в земно тяло, стои в основата на употребата на думата зеленчук на английски език в продължение на два века.
Думата на деня зеленчук в смисъл на храна, която не е жива, се използва за пръв път в Англия в началото на 18 век. Отново става въпрос за прочут английски поет, който превежда от латински. Това е Джон Драйдън, който пише:
Подхранвай живота с жива (vegetable) храна. Избягвай кощунствения вкус на кръв.
Малко по-късно думата зеленчук започва да се употребява за описание на растение, използвано за храна. Човекът, който въвежда думата в английския език в най-често срещания й смисъл днес, е бил градинар-озеленител. Стивън Суицър, който участва в проектирането на градината на двореца Бленхайм Палас, е и автор на „Практично домашно градинарство“ (The Practical Kitchen Gardiner). В книгата, издадена през 1727 г., той обяснява, че „артишокът, като повечето домашно отглеждани зеленчуци, обича дълбока почва“. Суицър въвежда в английския език изрази като градинско растение (garden plant), търговец на пъпеши (melon merchant) и майстор на изкуствено езеро (pond maker).
От този момент нататък думата зеленчук (vegetable) става част от бита. Първото описание на зеленчукова градина датира от 1756 г., а на зеленчуков пазар – от 1789 г.
Думата зеленчук в българския език има съвсем ясна етимология, свързана със зеления цвят, зеленината като символ на пролетта, възраждането на живота. А думата зарзават, използвана в българския език като синоним на зеленчук, има персийски произход. На персийски “зарза” означава зеленчук.
